Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси, обикновено от животинското царство. За радост те или не се разпространяват, или не са патогенни за нас. Последният коронавирус е нов, лесно се предава от човек на човек и предизвиква сериозно заболяване. Затова и се получи тази пандемия.
Това обясни пред Радио София проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
„Пандемията продължава да учи – и обществото, и специалистите. Разпространението на научните знания е необходимост и голяма отговорност“, подчерта ученият.
Коронавирусът е по-малко изменчив в сравнение с грипния или HIV, но все пак мутира. Това става, докато са в инфектирания организъм и се размножават. Това е причината ние да се стремим да ограничаваме разпространението му, обясни проф. Александрова:
„Ваксините са част от решението, но не цялото. И след имунизация трябва да спазваме останалите препоръчителни мерки. Не знаем как ще продължи еволюцията на вируса, но никак няма да е добре да се появи нов щам, който да преодолява имунния отговор.“
По думите на експерта не можем вечно да се крием от вируса. Има страни, като Дания, в които ваксинационното покритие е голямо и там коронавирусът вече не се смята за непреодолим проблем. Въпреки това, ако се наложи и там ще бъдат върнати маските и другите мерки.
Новата вълна с делта варианта на коронавируса ще засегне най-вече хората, които нямат изградена защита – не са преболедували, не са се ваксинирали или имунитетът им е избледнял. Децата също са засегнати, допълни проф. Александрова. Тя цитира изследване в САЩ, според което процентът на тежките случаи при деца не се е променил от август 2020-а досега. Но при по-голям брой заразени и децата са повече.
Вирусологът от БАН опроверга с научни факти някои митове за ваксините – за предизвикване на стерилитет и рак, и обясни разликата между трета и бустерна доза на ваксината.
Чуйте разговора на Катя Василева с проф. Александрова.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Какви синоними могат да се използват, когато говорим за българската история? Кок може да се бяга от клишетата от учебниците и общественото говорене? Това невинаги е възможно, защото всеки синоним има област на припокриване, но и на излизане от смисъла на термина, който замества. И все пак, пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..