Всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси, обикновено от животинското царство. За радост те или не се разпространяват, или не са патогенни за нас. Последният коронавирус е нов, лесно се предава от човек на човек и предизвиква сериозно заболяване. Затова и се получи тази пандемия.
Това обясни пред Радио София проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при БАН.
„Пандемията продължава да учи – и обществото, и специалистите. Разпространението на научните знания е необходимост и голяма отговорност“, подчерта ученият.
Коронавирусът е по-малко изменчив в сравнение с грипния или HIV, но все пак мутира. Това става, докато са в инфектирания организъм и се размножават. Това е причината ние да се стремим да ограничаваме разпространението му, обясни проф. Александрова:
„Ваксините са част от решението, но не цялото. И след имунизация трябва да спазваме останалите препоръчителни мерки. Не знаем как ще продължи еволюцията на вируса, но никак няма да е добре да се появи нов щам, който да преодолява имунния отговор.“
По думите на експерта не можем вечно да се крием от вируса. Има страни, като Дания, в които ваксинационното покритие е голямо и там коронавирусът вече не се смята за непреодолим проблем. Въпреки това, ако се наложи и там ще бъдат върнати маските и другите мерки.
Новата вълна с делта варианта на коронавируса ще засегне най-вече хората, които нямат изградена защита – не са преболедували, не са се ваксинирали или имунитетът им е избледнял. Децата също са засегнати, допълни проф. Александрова. Тя цитира изследване в САЩ, според което процентът на тежките случаи при деца не се е променил от август 2020-а досега. Но при по-голям брой заразени и децата са повече.
Вирусологът от БАН опроверга с научни факти някои митове за ваксините – за предизвикване на стерилитет и рак, и обясни разликата между трета и бустерна доза на ваксината.
Чуйте разговора на Катя Василева с проф. Александрова.
Седмичните коментатори във "Форум" - гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов , днес обсъждаха следните теми: Референдумите България - Швейцария на Балканите , ама не и по провеждането на референдуми. Глобалните въпроси са далеч от нас, но местните проблеми са близки на хората и те са по-мотивирани да..
Близо ¾ от младите хора в България обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина . Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", с доклад от Института по социология "Иван Хаджийски". В проучването, проведено през 2024 г., са участвали 9000 души между 14 и 29 години. Освен..
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
С кратко блокиране на движението по бул. "Цар Освободител", в близост до Българската народна банка, тази сутрин се проведе протестът на служители от публичния сектор, които настояват за увеличение на възнагражденията им. Организираната от КНСБ акция, обедини работещи в редица структури от държавното управление, транспортни дружества, както и..