Според нея, пандемията е накарала големите компании да помислят как да направят по-приятно мястото, в което прекарваме доста време, като осигуряват различни удобства. Тя сподели, че особено в големите IT компании от години има забавления, като например зони за спорт, зони за релакс, джаги, тенис маси и др., което цели работните места да станат по-привлекателни за служителите.
"Един офис до голяма степен показва културата и ценностите на една компания. Това не е фабрика, в която има поточна линия и хора наредени на редичка, и правят нещо механично. Съвременните високоплатени интелигентни дейности се правят от хора, които са високообразовани и дават добавена стойност на това, което правят", каза Косева-Бошова.
Относно промяната на пазара на бизнес имоти тя каза, че по време на пандемията офисите са останали необитаеми физически, но договорно повече от 98% от компаниите са ги запазили. По думите й, т. нар. "гъвкави офиси" дават възможност една компания да наеме за краткосрочен период определен брой работни места, които са напълно оборудвани.
А относно модерните напоследък "зелени офиси" каза още, че те карат хората да се чувстват добре, не вредят на околната среда толкова, колкото старо поколение сгради и това се постига с инвестиции в много качествени модерни технологии. Освен това добави, че по света се прави сертифициране на такъв тип сгради и много от новопостроените са такива.
"Хората се интересуват и искат да живеят в нормална приятна среда. Ходенето на работа, както сме свикнали да го наричаме, като термин не е наказание. То трябва да е приятно", каза Косева-Бошова.
Тя сподели, че в асоциацията, на която е председател имат законодателна инициатива, чрез която да убедят българското правителство да подкрепят инвеститорите, които изграждат такива сгради да имат стимул да го направят, като например данъчни облекчения.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..