По думите му, нещо, което през последните години все-повече се повтаря е, че горите не осигуряват само дървесина, както много хора считат, а осигуряват редица други ползи. От тях на първо място са чистите питейни води. Горите също така защитават от порои и наводнения и в по-глобален контекст те, заедно с океана контролират климата.
"Горите са това нещо, което поглъща в крайна сметка много голямо количество въглеродни газове. И една оценка, която е направена в Националния доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове е, че горите са компенсирали около 12% от всички емисии в периода 1988-2011 г. в България. А реално, ако включим и горските почви, този процент ще се увеличи още повече и то значително", каза доц. д-р Панайотов.
Той заяви също, че на база на Парижкото споразумение за изменението на климата трябва да се увеличи значително тази роля в ЕС, както и в глобален план. Освен това каза, че очакванията за Южна Европа и България е сушите да се увеличат за в бъдеще, а те са едно от нещата, които влияят най-значимо върху растенията.
"Очакваме също така по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви, като типичен пример са силните бури и поройните извалявания. Тези екстремни климатични прояви имат потенциала да бъдат с много сериозен ефект, много по-сериозен ефект отколкото бавните климатични промени, към които все-пак може да има адаптация на екосистемите", заяви доц. д-р Панайотов.
По отношение на нещата, които могат да се направят за опазване на някои видове, той каза, че в Югозападна България в последните години са били изпълнени няколко проекта. Доц. д-р Панайотов заяви, че ако в миналото са били засаждани гори за дърводобив, за в бъдеще трябва да създаваме култури, които са максимално устойчиви, носят ползи, но и понасят предизвикателствата на климата.
Според думите му, понякога целенасочено се извършват сечи за да може да бъдат разредени тези гори и за да може да се помогне за появата на други видове.
"Ние трудно може да влияем на глобалния климат, това е нещо, което трябва да се разбере, но в същото време можем да влияем много на локално ниво", каза доц. д-р Панайотов.
Още подробности можете да чуете в звуковия файл
Винаги има какво да разкажем за кино "Влайкова" и читалището, което се помещава там. Това направихме и този път, в разговор с режисьора Олег Ковачев, председател на настоятелството на Народно читалище "Антон Страшимиров - 1926", което стопанисва сградата на киното. Той представи програмата на кино "Влайкова", включваща поредица от филми снимани..
За шеста година фестивалът за камерна музика "Неотъпкана пътека“ ще се проведе в китното селце Ковачевица. Фестивалните дни ще заведат там музиканти от най-висока класа. За програмата и философията на събитието разказа един от организаторите и създателите на фестивала, цигуларят Георги Вълчев, който живее в Ню Йорк. С идеята да направят..
Идеи за 52 исторически разходки из България дава в новата си книга авторът на блога "Друми в думи" Ели Иванова. Казва, че "това не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. Това е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се сливат в хармония". Както и предишните ѝ книги, и в "52 исторически..
Декарбонизацията и ролята на енергийните общности и технологиите в България е във фокуса на дискусионен форум, който се провежда в Дома на Европа. Целта е да насочи общественото внимание върху приоритетната за Европейския съюз тема – изграждане и ползотворно функциониране на енергийните общности, като важна част от енергийния преход...
Червен код за опасни горещини в почти всички области на страната обявиха за днес от НИМХ. Оранжев код е обявен единствено за областите Бургас, Варна и Добрич. Ще бъде слънчево, след обяд с незначителна купеста облачност. Ще духа слаб, в Източна България умерен вятър от изток-североизток. Ще се задържи горещо с максимални температури между 38° и..
България трябва да започне опити с извалявания от потенциални облаци, което е в интерес на земеделието и напояването. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз (член на голямата европейска организация "КОПА КОДЖЕКА"). Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода в някои райони на станата...
Ограниченията за строителство в крайградски зони на София падат от 2025 година, като огромни терени в крайградската зона на София ще сменят предназначението си. В земеделски земи ще може да се строи, а във вече урегулираните ще бъде позволено по-високо и по-плътно застрояване. Малка част от тях е предвидена за паркове. В Общия устройствен план..