120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Днес в по-голямата част от страна ще бъде предимно слънчево и горещо. След обяд и вечерта над Западна и Централна Българи ще се развива купесто-дъждовна облачност, ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, съобщиха от НИМХ. По-интензивни ще са явленията в Северозападна България. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток. Вечерта вятърът..
Над 14 000 души завършиха обучения по дигитални умения от началото на 2024 г. до момента и получиха сертификати от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (ЦРЧРРИ). Курсовете се провеждат по проект на Министерството на труда и социалната политика, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост...
За поредна година в България започва инициативата "Юли без пластмаса" като част от глобалното движение Plastic Free July . Целта е хората да бъдат насърчени да ограничат употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба . " Пластмасата е гениално изобретение. Спасила е животи в медицината – коментира пред БНР-Радио..
От началото на 2024 г. влезе в сила актуализация на Наредбата за енергийна ефективност, според която всички нови сгради трябва да са почти нулево ефективни . Оказва се, че повечето сгради, строени през последните 10-20 г. не отговарят на заложените стандарти, да не говорим за по-старото строителство. Това коментира пред БНР-Радио София..
В първия ден от юли "Грийнпийс" – България публикува доклад, създаден заедно с учените от Института по океанология в БАН, който подчертава критичната нужда от създаването на строго защитени морски зони в Черно море с цел опазването на живота в него. По темата пред БНР-Радио София говори Меглена Антонова, офис директор на българския филиал на..
Проведен предварителен оглед на конструкцията на надлеза при пътния възел на бул. „България“ и Софийски околовръстен път, посока от бул. „Братя Бъкстон“ към кв. „Бояна“, налага промяна в движението, съобщиха от Центъра за градска мобилност. От днес (1 юли 2024 г.) до 31.07.2024 г. включително, се забранява влизането на пътни превозни средства,..
Как се подготвя Любо Киров за своя нов музикален период? "Емоцията покрай издаването на албума "Ново сърце" наистина е голяма, защото всеки артист се вълнува. Докъде трябва да се вълнуваш от от обратната връзка и докъде трябва да отстояваш себе си като артист", сподели Киров пред БНР-Радио София. "Колко се угажда на публиката и колко..