120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Във втория ден от седмицата темата за парламентарните разговори отново е във фокуса на дискусията в предаването "Форум". Още от темите: "ПП - ДБ" организира разговори в парламента с МЕЧ, "Има такъв народ" и "Алианс за права и свободи" за приемането на декларацията за санитарен кордон около санкционирания от САЩ и Великобритания Делян Пеевски и..
На 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета. По този повод екип от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия в София ще извършва безплатно измерване на кръвна захар и консултации с пациенти. Желаещите да се консултират могат да го направят на 14 ноември, от 9.00 до 12.00 часа, във фоайето на..
Само преди дни отвори врати обновеното педиатрично отделение в Многопрофилната болница за активно лечение в Ботевград . Средствата за ремонта на отделението са дарени от множество фирми и Община Ботевград. За реновирането на отделението своя принос има и Фондация „За доброто“ и тяхната инициатива “Светулка”, която си е поставила за цел да помага за..
През следващите два дни в столицата ще се състои Национална кръгла маса “Политиките за енергийна ефективност на сградите: в търсене на устойчивост, качество и предвидимост“, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия в партньорство с Коалиция „Да обновим България“ и Асоциацията на..
В предаването "Радиокафе“ гостуваха Момчил Атанасов – пиано и басистът Християна Вълкова от Open Source Trio, за да разкажат за новата си музикална пиеса "Flow". Те вече имат издадени два албума, но по оношение на концепцията за стила музика, който определя звученето им, все още имат екзистенциални спорове, шеговито разкри Момчил Атанасов...
На заседанието на 14 ноември Столичният общински съвет ще гласува предложението в район "Лозенец" улица да носи името на Милчо Левиев, 5 години след смъртта на големия български музикант. Докладът е внесен от районния кмет Константин Павлов и общинския съветник Веселин Калановски. Двамата вносители напомнят, че Милчо Левиев (1937-2019)..
Симфоничният оркестър на БНР започва нова линия концерти само с българска музика. Първият концерт ще бъде на 13 ноември от 19.30 часа в Първо студио на БНР. Ще звучат „Заливът Дромос“ от Ценко Минкин, Концерт за цигулка и оркестър от Веселин Стоянов и сюита „Време разделно“ от Георги Генков. Ще гостуват двама даровити музиканти – цигуларят Стоимен..