В България вече има доста хора и частни компании, които се занимават с анализ на дезинформацията, най-вече от технологична гледна точка. Една от водещите ни компании е сред световните лидери в сферата на семантичния анализ, съобщи пред Радио София Тодор Галев, директор по научна дейност в "Център за изследване на демокрацията".
Той е сред панелистите на конференцията "Технологии срещу дезинформацията", която ще се проведе на 5 юли в Resonator Co-Innovation Hub (ул. "20ти април" №13).
В технологичната сесия на форума ще бъде разгледана ролята на технологиите в борбата с дезинформацията и пропагандата, а в практическата сесия - предизвикателства пред информационните специалисти при проверка на фактологията на данните.
Ще бъде обсъдена ролята на изкуствения интелект и машинното обучение в откриването на невярна информация.
"Защо в темата присъстват технологиите? Защото благодарение на нея може да се проследява и анализира дезинформацията, както и да се предприемат мерки срещу нея. Има специфични платформи и софтуер", каза Галев (▲) и посочи, че българското население е особено податливо на дезинформация. У нас такава тя е главно прокремълска. Ако преди 4 години около 30% от населението в България се е информирало от социалните медии, то сега (според изследване на института на "Райтерс" за 2021 г.) този процент е над 70.
Част от този феномен и рисковете се обясняват с липсата на медийна грамотност, както и склонността към доверяване в конспиративни теории.
Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..