Повече подробности по темата пред Радио София разказа Димитър Данчев, директор на Дирекция "Зелена система" към СО. По думите му, програмата е стартирала през 2011 г. за което време са реализирани от 160 до180 проекта годишно, като голяма част от междублоковите пространства в София са били облагородени. Заявления могат да бъдат подавани до 1 септември 2022 г., а местата за подаване са деловодствата на районните администрации. Образците и декларациите на документите могат да бъдат изтеглени от страницата на Столична община, като всеки може да се запознае с целите на програмата и необходимите документи.
"Надяваме се до средата на октомври да имаме класирани бенефициенти, които след това ще получат необходимите безвъзмездни помощи в натура, като пейки, кошчета, антипаркинг елементи, цветя, храсти, дървета, с които ще могат да облагородят съответните прилежащи площи към територията за която кандидатстват", сподели Данчев.
Той отбеляза, че изискването по програмата е етажната собственост в рамките на три години да се грижи за облагородените площи.
По темата се включи и арх. Владимир Милков, председател на Камарата на архитектите в България. Той сподели:
"Какво представлява всъщност инженеринга? Това означава общински или държавни власти, които са избрани с избори, на които ние сме гласували доверие да управляват публичните средства и да прехвърлят това върху частен субект. Колкото и да е идеален той, колкото да доближава най-високи морални качества, в негов интерес е да направи обекта със сравнително малко средства и да реализира възможно най-голямата печалба. Това е истината за инженеринга и затова се борим не да го отменим, борим се да създадем правила, по които той да се провежда".
Той допълни, че се очаква подкрепа и разбирателство от страна на Камарата на строителите, тъй като целите са в името на обществото.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..