Темата за “Информационната и дезинформационната среда на парламентарните избори” е фокус в първото за новия сезон издание на “Късното шоу” по Радио София в БНР.
“Компроматите и фалшивите новини отвратиха много голяма част от избирателите, които решиха да не стигат до урните” - според Виктория Симеонова от “Господари на ефира”. Тя дава за пример войната в Украйна, която генерира дезинформация се е използва от политици, “за да плашат хората”. Според нея представителни личности от институциите използват служебното си положение и също разпространяват дезинформация. “Решението е по примера на други държави да има закони и контрол това да не се случва, защото има разлика между фейсбук статус и дезинформационно изказване от трибуната на Народното събрание”.
Чуйте цялото предаване:
Журналистът Николай Стайков от “Антикорупционен фонд” предлага да има обучения за хората от държавните институции, за да не стават те проводник на фалшиви новини. И още: “Да събудим от съня Българската академия на науките, защото всички екипи за проверка на факти не успяват да достигнат до широкия кръг от хората”.
В контекста за дезинформацията Благослав Михайлов от Стража.бг, който следи изказванията на политиците през годините, вижда припокриване с тезите на “Атака” и Волен Сидеров през 2015-а свързани с анексацията на Крим и тезите на “Възраждане” и Костадин Костадинов сега. “Начинът, по който действа “Възраждане” много наподобява начина, по който действат тролските ферми от Русия”. Общ извод на събеседниците е, че тази партия успява да “яхва вълните” на обществено недоволство и да ги обръща към НАТО и ЕС.
За Димитрина Петрова от “Българското общество за либерална демокрация” проблемът с дезинформацията е в топ 5 на най-сложните теми в света. “Имаме свобода на словото. Но от там нататък има маса ограничения, добре формулирани в международното право, законите и конституцията. ”
В това издание на “Късното шоу” участват и Александра Алесандрова и Виктор Чулев в кино-литературен куиз посветен на новото издание на фестивала Синелибри.
Какво можем да направим с коледните подаръци, които не желаем да задържим? Този въпрос си задаваме често, когато за празниците сме получили нещо, което вече имаме, нещо, от което не се нуждаем или просто не ни харесва. Една от възможностите е да върнем в магазина подаръка, който сме получили. Когато стоката е закупена през електронен магазин,..
Боянската църква безспорно е сред историческите светини, с които разполага страната ни и това е оценено още през 70-те години на ХХ век от ЮНЕСКО. Църквата продължава да бъде реставрирана и да се съхранява по изключителен начин, заради изключително ценните стенописи, които притежава. Църквата е построена през 1259 г., свързвана е със севастократор..
Диригентът и преподавател в Националната музикална академия Иван Стоянов е родом от Габрово, но е “присаден” в София. Казва за себе си, че е болезнено свързан с природата и обича да прекарва времето си далеч от града, като дори препоръча на софиянци да опознаят Стара планина, защото според него всички ходят на Витоша или Люлин планина, но Балканът не им..
Сериозен ръст на случаите на човешки метапневмовирус (HMPV) се наблюдава в Северен Китай. Място за паника няма, каза пред Радио София вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. По думите й, вирусът е познат на човечеството отдавна, но е идентифициран едва през 2001 г. "Той произлиза от един подобен птичи метапневмовирус. Смята се, че..
За икономическите предизвикателства пред България през 2025 година, представи своята прогноза икономистът Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество, основател на Експертен клуб за икономика и политика. Какво да очакваме за доходите ни? Каква е прогнозата за икономиката ни през настоящата година и колко близо ще сме..
Кръгово кръстовище ще разтоварва трафика в един от най-натоварените райони в Перник. Пътното съоръжение ще бъде изградено при пресичането на улиците "Владайско въстание” и "Димитър Благоев”. Улица "Димитър Благоев" е основна пътна артерия в Перник, свързваща кварталите "Църква” и "Изток” и републиканския път за Кюстендил, а ул. "Владайско въстание”..
Марин Маринов е едно от най-новите, заслужаващи внимание, имена на българската художествена сцена. Той е част от най-младото поколение, работещо през последните няколко години. Марин Маринов открива нова перспектива към класическата съвременна живопис, сред които са тревожността и фиксациите на съвременния човек, екзистенциалните въпроси и..