Известно е, че над половината от обработваемите почви в световен мащаб вече са деградирали, липсата на органично съдържание в тях ги превръща в пясък и вòди до редица негативни последици като недостиг на храна и вода, конфликти и миграция.
В Добруджа - житницата на България, вече има площи с толкова силно ерозирала почва, че реколтата е спаднала с над 70%.
Производството на храна е пряко свързано със здравето на почвата, a методите на съвременното земеделие я увреждат и тя постепенно губи своето плодородие.
В България вече има възможности да се прилагат множество решения и добри практики по този проблем. Те биха помогнали да се възстановят ерозиралите почви, да се подобри качеството на храната, да се възстанови биоразнообразието и да се намали използването на химични препарати.
▲Технологиите в земеделието навлизат по много пътища
За проблема трябва да се говори, а решаването му минава през всички нива - от земеделците до политиците, за да се промени начинът на работа с почвите, заяви пред Радио София Николай Генов, председател на кооперация "Хранкооп".
„Почвата има нужда от разнообразие, да сеем и покривни култури. Трябва да спрем да я тормозим и да я оставим покрита с растителни остатъци. При здрава почва няма нужда от препарати, а плодовете са по-богати на хранителни стойности“, смята Александър Китев. Той обработва 10 хиляди декара земя и от 10 години в неговото стопанство се прилагат практики, които опазват почвата. Китев е председател на Браншовата асоциация на българските земеделци, които работят по технологията No-Till , или обработка на почвата без оран.
Невена Николова присъства на форума “За почвите, климата и хората” и предлага допълнителна актуална информация по темата.
Чуйте.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..
Ясно
Разкъсана облачност