Известно е, че над половината от обработваемите почви в световен мащаб вече са деградирали, липсата на органично съдържание в тях ги превръща в пясък и вòди до редица негативни последици като недостиг на храна и вода, конфликти и миграция.
В Добруджа - житницата на България, вече има площи с толкова силно ерозирала почва, че реколтата е спаднала с над 70%.
Производството на храна е пряко свързано със здравето на почвата, a методите на съвременното земеделие я увреждат и тя постепенно губи своето плодородие.
В България вече има възможности да се прилагат множество решения и добри практики по този проблем. Те биха помогнали да се възстановят ерозиралите почви, да се подобри качеството на храната, да се възстанови биоразнообразието и да се намали използването на химични препарати.
▲Технологиите в земеделието навлизат по много пътища
За проблема трябва да се говори, а решаването му минава през всички нива - от земеделците до политиците, за да се промени начинът на работа с почвите, заяви пред Радио София Николай Генов, председател на кооперация "Хранкооп".
„Почвата има нужда от разнообразие, да сеем и покривни култури. Трябва да спрем да я тормозим и да я оставим покрита с растителни остатъци. При здрава почва няма нужда от препарати, а плодовете са по-богати на хранителни стойности“, смята Александър Китев. Той обработва 10 хиляди декара земя и от 10 години в неговото стопанство се прилагат практики, които опазват почвата. Китев е председател на Браншовата асоциация на българските земеделци, които работят по технологията No-Till , или обработка на почвата без оран.
Невена Николова присъства на форума “За почвите, климата и хората” и предлага допълнителна актуална информация по темата.
Чуйте.
Проектът за създаване и даряване на колекция от съвременно българско изкуство на музея за модерно изкуство Център Помпиду в Париж , се подновява. Той беше прекъснат през последните две години, заради пандемията от Covid-19. Новият директор на Центъра Помпиду - Касвие Ре , ще пристигне в София на 15 февруари . Той ще изнесе лекция в..
Има много и най-различни фестивали – театрални, филмови, кулинарни… За ролята на фестивалите като част от културния, обществения, социалния и икономическия облик на страната и дигиталните перспективи пред тях, разговор с председателя на Българската фестивална асоциация Васил Димитров, гост в предавнето „Ритъмът на столицата“. „Има и..
Годежните пръстени са поскъпнали с 20% за година . Заради инфлацията все повече българи инвестират в злато и скъпоценни камъни . С настъпването на празника Св. Валентин, търсенето на бижута се засилва, каза пред Радио София Тихомир Янков - управител на една от лицензираните компании за добив на скъпоценни камъни, която оперира от..
Гореща телефонна линия за пострадали от насилие се поддържа от фондация "Асоциация Анимус". Тя касае домашно, сексуално насилие и трафик на хора. Телефонната линия съществува вече 25 години именно чрез доброволните начала на хора, които имат желание да съдействат, да отделят от времето си, дори без да имат професионалната подготовка за..
В последните дни на януари стартира инициатива на издателя Манол Пейков за даряване на книги за българите в град Болград в Украйна. Срокът за събиране на даренията изтича утре, 9 февруари 2023 година. Писателят и основател на Сдружение "Градски читални" Александър Шпатов разказа подробности пред Радио София. "За цялата минала година сме..
Пред денталните лекари в страната стои сериозен проблем и това е Националната здравноинформационна система (НЗСИ) . Това каза пред Радио София председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков . „С Министерството на здравеопазването, ние на практика, някакви огромни проблеми нямаме. Проблемите произтичат от факта, че..
Новата монография "Истини и легенди в българската история" от литературния историк, публицист и преводач Росен Тахов излезе с логото на изд."Изток-Запад". Той разказа подробности пред Радио София. По думите му мотивът е бил да приобщи легендата към историческата истина. "Самият аз съм историк и ми е направило впечатление, че историците се..