Пикасо през камерите на Андре Вилер и Едуард Куин

Над 85 уникални фотографии от живота на Пикасо могат да бъдат разгледани в Софийската градска художествена галерия до 12 февруари 2023 г.
Кураторите на изложбата д-р Хуан Абейо Хуанпере и Хосе Феликс Бенц Оливър ще изнесат лекция на 14 декември от 16:30 ч. в СГХГ.

Заглавието на експозицията е „ПИКАСО | PICASSO | през погледа на Андре Вилер и Едуард Куин“, а творбите показват епизоди от последните 22 години на великия художник.

От 50-те години на ХХ век Пикасо е установил истински работни отношения с определени фотографи, които самият той е избрал, като Андре Вилер, а по-късно - Едуард Куин. През годините, в които го следват, двамата удивителни фотографи не само навлизат в неговото всекидневие и творчество, но разкриват отношенията в семейството, с близките и приятелите. 

Пикасо е един от най-влиятелните художници на XX век. През целия си съзнателен живот художникът не спира да рисува като постоянно се развива, преминава през различни художествени стилове.

Има огромен принос за развитието на световното изкуство и е един от основоположниците на стиловете кубизъм и сюрреализъм. Този богат, динамичен и разнообразен творчески и житейски път е изпълнен с много срещи и раздели, с приятелства, любов и смърт. Поради това Пикасо е най-често сниманият художник.

• Андре Вилер (1930 – 2016) е роден в Бокур, Франция. Случайната среща между Вилер и Пикасо на улица във Валорис през 1953 г., когато той спира художника, за да го снима, е началото на едно голямо приятелство. Вилер създава много портрети на художника и връзката им се развива в съвместна работа, правейки стотици изображения, базирани на фотографски експерименти.

• Едуард Куин (1920 – 1997) е роден в Дъблин, Ирландия. Едуард Куин има щастието да се срещне с Пикасо на вернисаж във Валорис през 1951 г. През следващите 20 години той кани Куин отново и отново в дома си, в студиото си и на екскурзии до плажа. По този начин Куин има възможността да улови на лента образи на непознатата и привлекателна страна на Пикасо. Приятелството им продължава до смъртта на Пикасо през 1973 г. Срещата с Пикасо оказва трайно влияние върху Куин както лично, така и по отношение на последващата му работа. Куин е автор на няколко книги и филми за Пикасо.