„В много мои публикации твърдя, че един агресор се отглежда. Ние в продължение на 30 години си отгледахме едни агресивни млади хора и на средна възраст, които в момента проявяват своята агресия безнаказано във всякакви форми“, добави д-р Герев.
Той обясни, че в практиката си е установил, че за да се стигне до крайната форма на агресията - физическата, дълги години минават под формата на вербална агресия. Проблемът, според него е, че обществото е свикнало дотолкова с вербалната агресия, че дори не й обръща внимание.
„Когато това нещо го правят родителите пред техните деца, те възпитават едни бъдещи агресори. Най-вече микросредата е една от основните причини за пораждането, развитието и отглеждането на агресията. Има и много макроикономически и социални фактори, които в повечето случаи не са от толкова съществено значение. Най-важен в случая е човешкият фактор и какво има в неговата глава“, допълни д-р Веселин Герев.
По думите му, хората сме загубили човешкия си облик и сме стигнали до правилата на джунглата.
„Придобихме животински нагони, че който е по-силен, който извади оръжие, правото е на негова страна. Тук и държавата има много голяма вина“, казва психиатърът.
Според него е много важна възрастта на юношеството, тъй като това е период, в който настъпват психологични кризи у подрастващите.
„На първо място имаме криза на авторитета – авторитети вече не са родителите, учителите и хората с опит. Авторитети стават тарторите в училищната среда, които са с асоциално поведение и всеки иска да е към т.нар. банда. Малко или много това налага този модел на поведение“, обясни д-р Герев.
По думите му, вторият основен проблем, който настъпва във възрастта на юношеството, е кризата на приоритетите - училището вече не е приоритет. Той се измества с ходенето по барове, дискотеки и употреба на различни вещества. Затова семейната среда и личният пример са от изключително значение, добави д-р Веселин Герев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност