Александра Алгафари - Психология на лидерството

Човек ражда ли се лидер, или лидерските способности и качества могат да бъдат придобити, научени, развити.

публикувано на 08.04.23 в 18:41

Снимка: Личен архив

Разговор с психолога Александра Алгафари

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Не се раждаме лидери, ние се раждаме с потребността да принадлежим“, категорична е Александра Алгафари, с която в късните часове на Късното шоу разнищваме психологията на лидерството. Човек ражда ли се лидер, или лидерските способности и качества могат да бъдат придобити, научени, развити.

„Лидерството се заражда като умение, като качества, във възрастта в която започваме да ставаме все по-социализирани“, допълва психологът. Тя уточни, че началната му проява може да е между 2-4 годишна възраст, когато детето общува с други деца, но лидер се става, а не е нещо, което ни е дадено свише.

Алгафари направи съпоставка с авторитета, който в никакъв случай не е универсален. Може да си авторитет в дадена област, но не във всяка област, изтъкна тя. И допълни:

„Лидерът е този, който стърчи, вижда се повече отдалече и ние насочваме вниманието си към него – какъв трябва или не трябва да бъде.

Но забравяме…тълпата. Забравяме групата от хора, която той предвожда.

И по-скоро тук не гледаме профила на лидера, а профила на човека от отбора, от народа, тълпата“. Всеки народ си има манталитет и съответно характер, който е преобладаващ, твърди психологът.

Според нея, типичен за българина е този, който има проблем със заявяването, с леко мазохистичен привкус. „Това значи, по-склонен да премълчавам, да задържам, когато нещо не ми е ок, да ми е трудно да си го кажа по един здрав начин“, поясни тя.

Такива хора докато са пораствали са били под давлението на властни възрастни с отношение – „Ще правиш това, което кажа аз“, а ако сме израснали по този начин, впоследствие хем си търсим подобни авторитети и лидери, хем не можем да ги понасяме, разкри още психологът.

Лидерството като концепция предполага, че лидерът води, той е водач.

Добре е да се научим да бъдем спокойни в това да сме последователи, да ни е ок когато сме в позицията по отдолу.

На първо място лидерството е, да си казваме това, което ни е най-трудно: „Как аз себе си да изводя“, Това се случва през поведението ни и се нарича отстояване, посочи още Александра Алгафари.

Ако можем да заявим себе си по кротък и спокоен начин, след това идва смиренето, доверието, да се отпуснеш..

"Като знам, че мога да разчитам на собствените си сили, мога да се доверя на чужди ръце да вървя след някого, да се доверя..За да го мога това истински, трябва да съм се научила, че мога да разчитам на собствената си сила, че ако ме изпусне този, който ме държи съм достатъчно силна да се изправя отново", илюстрира експертът.

Добрият лидер не е звездата, която трябва да блести, той е "спойката" между хората, които води. Лидерът трябва да може да управлява отношения, подчерта психологът.

В разговора ще чуете: Нужно ли е да превъзпитаме възприятията си спрямо авторитетите, как би могла да се осъществи тази промяна и трудна ли е тя, каква е ролята на презпоколенческата травма и още интелесни детайли по темата.

По публикацията работи: Спаска Давранова