Първоначално Геолого-географският факултет е бил част от общ факултет по биология и география, но преди 60 години заживява свой собствен живот. Днешният ден бе открит от декана на факултета проф. д-р Климент Найденов.
"България е една малка европейска страна, но тя има значителен принос в изследването на Антарктика. Българските учени, които са сред нас са част от редица изследователски мисии, провеждайки изследвания в основните научни приоритети свързани с науки за земята, а именно: биология, геофизика, физика, донякъде география", разказа проф. Найденов и добави, че един от важните моменти в тези изследвания е българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.
Програмата в Аулата на Алма-матер продължи с лекции свързани с изследването на ледения континент: "Истории за една палатка и един чук" на гл. ас. д-р Стефан Велев, "Живият свят на Антарктика" - на доц. д-р Любомир Кендеров, "Премеждия по време на първата експедиция 1987/88" на Златил Вергилов и др.
Основно действащо лице в деня на Антарктика, разбира се, беше проф. Христо Пимпирев - председател на Българския Антарктически Институт, ръководител на българските антарктически експедиции и преподавател в Софийския университет. Той представи темата "Романтичните години в българските антарктически изследвания".
"Това са първите 20-25 години, тъй като тогава ние се учехме как се прави Антарктида, въпреки че аз с моя колега Борислав Каменов, почерпих опита на британските антарктици в моята първа експедиция, другите колеги - руските антарктици, но все пак ние бяхме сами в тоя леден континент. И бяхме така, както са били първите полярни изследователи в края на XIX, началото на XX век, докато ние бяхме като тях в края на XX, началото на XXI век. Т. е. - след 100 години ние живеехме като тях", сподели проф. Пимпирев със слушателите на радио София. За разлика от началото на експедициите в Антарктика днес България е на равно с останалите държави и дори вече имаме свой кораб - "Св. Св. Кирил и Методий", който прави достъпа до континента независим за нашите изследователи.
Повече за Деня на Антарктика чуйте в звуковия файл.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..