Антикорупционният фонд (АКФ) представи за пети път своя годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта. Озаглавен е „Антикорупционни институции 2022. Широко затворени очи“.
„От направен направения анализ сме установили, че дейността на антикорупционните органи не отразява същинското състояние на корумпираност. По отношение на наказателното преследване сме представили 56 ключови разследвания за корупция (от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ). От всички тях 15 са приключили с оправдателни присъди и само 4 - с осъдителни. Всички останали разследвания не са приключили, а пък от страна на антикорупционната комисия от 124 разгледани решения по същество само 25 са установили конфликт на интереси.
На практика не е отразено същинското състояние на корумпираност. Излиза, че виновни лица за извършени корупционни деяния на практика няма“, коментира пред БНР-Радио София Даниела Пенева от Антикорупционния фонд. Тя е правен експерт, професионалният ѝ интерес е насочен към работа в помощ на развитието на гражданското общество, в частност постигане прозрачност в работата на обществените институции, и изследване и анализ на корупционни практики.
За последните 6 години единствената нова осъдителна присъда с ефективно наказание лишаване от свобода е по отношение на районния кмет на „Младост“ Десислава Иванчева, се казва в доклада.
По изчисления на АКФ прокуратурата има едва около 20% успеваемост по държавното обвинение. От всички случаи, свързани с корупция, само 4 случая са успешни, които са успели да осъдят лицето за извършено престъпление.
„Ние сме стигнали до извод, че всички дела, образувани пред граждански съд от страна на комисията срещу граждани, дори не са свързани с разследване или противодействие на корупцията. И това поради тази причина ние поискахме достъп до информация от страна на комисията, но тя не ни предостави решенията си, с които сезира съда за отнемане на незаконно придобито имущество на граждани. Това е и основен проблем с прозрачността от страна на комисията“, отбеляза още Пенева.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
Коментатори във "Форум" тази седмица са икономистът и доктор по политология д-р Галя Манчева и оперативният директор на JA Bulgaria Ирина Илиева. Заедно с водещата Елена Пъневска, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Софийският градски съд потвърди постоянния арест и на четиримата задържани при протеста на партия "Възраждане" на 22..
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
За втора поредна година Компас събира млади хора и водещи компании в интерактивна бизнес игра. Компас 2025: практическо бизнес предизвикателство се организира от Тук-Там и ще се проведе на 13 март в Planet Schwarz Tech Theatre. Инициативата предоставя възможност на участниците да развият ключови умения и да изградят ценни контакти както с..
През 2024 г. заетостта в столичните хотели достигна нивата отпреди пандемията, каза пред Радио София Мартина Божанска - генерален мениджър на един от големите хотели в столицата. "За София повишението през 2024 г., спрямо 2023 г., е около 8%-10%, за хотели от категория 4 и 5 звезди. В страната средно се движи около 50% заетостта. За София е..
78% от водачите на МПС използват мобилни устройства по време на шофиране , а 14% от тях си признават, че са участвали в ПТП по време на използване на мобилен телефон. Това показва проучване на Института за пътна безопасност (ИПБ), проведено от 4 до 20 януари т.г. с 808 водачи на МПС в София, Варна, Бургас и Пловдив . Експертите от ИПБ..
Липсата на персонал е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени българските хотелиери. Това каза пред Радио София Георги Дучев - изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели. Проблемът се задълбочава през последните години, като пред него са изправени хотелите в световен мащаб, добави той...
"Без всякакво съмнение може да се каже, че "Цветята на нациите" представлява един автентичен шедьовър." Това казва Бернар Ардура - почетен председател на Папския комитет за исторически науки за една книга, написана (макар и на италиански) от българин. А той работи основно в Италия, от 18-годишен иска и по-късно се занимава с дипломация..