Как се промениха тенденциите в строителството през годините? Какъв е ръстът при стойността на жилищното строителство от гледна точка на цени на материали и труд? Има ли към момента проблеми с доставките на строителни материали, успокоиха ли се цените? Има ли промени в условията на банките за кредитиране на строителството на жилищни проекти? Подробности по темата разказа инж. Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи.
По думите му Общият устройствен план е най-важният закон в сферата на строителството в града, тъй като той показва къде и какво може да се строи на територията на даден град.
"Това е общественият договор между хората. Един пример ще дам: на хората от Враждебна не им е приятно, че има летище до тях, понеже е шумно, но градът трябва да има летище. Тоест, всеки има плюсове и минуси и трябва да ги приема. В нашето нелиберално общество политиците подвеждат хората, че трябва да търсят само плюсовете и когато има даден минус от дадено обществено решение започват протести", сподели инж. Георги Шопов и добави:
"Жилищното строителство е функция на потребностите на хората. Това е стока, която е от първа необходимост, защото човек ако не живее на улицата ползва апартамент, който или го е купил, или е под наем. В зависимост от възможностите на хората и техните потребности, проектанти и строители ги изпълняват".
Той поясни, че през 90-те години строителството е било некачествено, тъй като е имало много малка парична маса и капитал. В момента не е така, тъй като има по-големи капиталови натрупвания и изискванията са по-високи. Наблюдава се обаче една друга тенденция - към намаляване на площите.
"Много се дразня, когато брокери говорят, че след ковида са започнали да се търсят 4-5 стайни апартаменти с кабинети. Това не е така. Всеки би си купил 5-стаен апартамент въпреки ковида, ако има финансовата възможност. Гражданите нямат тази финансова възможност и те един 80 квадрата тристаен апартамент го изплащат цял живот, 20-30 години", отбеляза инж. Шопов.
Той посочи, че коефициентът на покупвателна способност в момента е като преди 1989 година, но тенденцията е той да се понижава и жилищата да стават все по-недостъпни, както е в Западна Европа, където в момента е 6 пъти по-трудно човек да си купи жилище, отколкото тук.
"Жилищата в големите градове в България са единствената стока, която в уславията на пазарна икономика 30 години търсенето е по-голямо от предлагането. И ние питаме защо не можем да предложим на обществото толкова жилища, колкото му е необходимо и цените да се нормализират. Защото няма регулирани терени, няма и инфраструктура", каза инж. Шопов.
Относно доставките на строителни материали той отбеляза, че никога не е имало проблем, нито през време на ковид, нито заради войната, нито в началото на инфлационните процеси. Проблемът е в цените, които са се повишили доста. Той увери, че всички сгради в България, които са построени след 1982 година са осигурени против земетресения и издържат на висока степен земетръс. Сериозна опасност има при старите сгради, но и там има решение - може да се направи проект за тяхното усилване според сега действащите норми.
По темата се включи и Ирина Мутафчийска – член на Съюза на урбанистите в България.
"Едно от важните неща, които тя казва, наред с много други е, че София от пространствена гледна точка би следвало да се стреми да бъде компактен град. Защото разстилането на града изисква изключително много публични ресурси и невинаги това е добро за икономическите субекти, които оперират, както и за гражданите", отбеляза Мутафчийска. Тя посочи, че има доста неусвоени терени, както и много жилища, които не са в оборот.
"Моето мнение е, че устройственото планиране е толкова дълбоко вкоренено в нашата практика, че ми се струва нереално да си мислим, че бихме могли да го прекъснем напълно. Тоест, трябва да измислим нещо много по-добро и работещо от онова, което в момента съществува", каза тя и добави, че гражданите и бизнесът трябва да допринесат за вярното слагане на стратегическите приоритети.
По въпроса дали да бъде обособено място, където да бъдат изградени небостъргачи тя каза:
"Ние в отговор на каква нужда правим това?"
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..