Увеличение на минималната работна заплата от началото на следващата година предлага правителството.
Проектопостановлението на Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане. Според него от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да стане 933 лв. вместо сегашните 780 лв.
„Промяната беше очаквана. Преди месеци изчисленията сочеха този предвиждан размер. След такава инфлация и ръст и на пенсиите, ирационално е да не се очаква ръст и на заплатите, включително и на минималната.
Държавата може да определя МРЗ, въпросът е има ли кой да я изплати“, коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика.
Според експерта повишаването на МРЗ може да има своите последствия, включително и негативни.
Ако ще догонваме средните доходи в Европа, то това трябва да мине през растеж на икономиката, категоричен е Ганев.
Ръстът в частния бизнес минава през образованието, привличане на инвестиции, създаване на индустриални зони и т.н. От друга страна механизмът, довел до рекордно повишаване на МРЗ с 20% (минималната да е половината от средната) води до повишаване и на средната.
Вече става по-скъпо създаването на ново работно място.
Заплатата не е за покриване на кошница (потребителска), а се дава за извършване на определена работа, отбеляза още икономистът.
Той не пропусна да изтъкне и съществуването на разлики в картината по сектори и региони в страната. И допълни, че са желателни по-гъвкави възможности за определянето на възнагражденията.
Чуйте разговора на Невена Николова.
В края на настоящата седмица гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов коментираха във "Форум" следните теми: Наредби, сгради, квартали, документи и интереси на инвеститорите. "Не се мисли за хората, за бъдещето и как ще се живее." Има ли власт и право кметът на откаже проект при изрядни документи или при такива..
Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения. Повод са три..
Причината за влизането на "Величие" в Народното събрание (НС) и пренареждането на парламентарната политическа картина е най-сериозният удар срещу българската демокрация и изборния процес през последните години. След решението на Конституционния съд останаха много въпроси без отговори. Това коментира пред БНР-Радио политологът и..
Столичната община достави на районните администрации 2000 компостера за домакинства от цяла София . Те са част от инициативата на администрацията „Компостирай вкъщи“ и се раздават на домакинствата, които предварително са заявили желание, съобщават от Столичната община. С това общият брой на компостерите за домашно ползване по програмата стават над 14..
След десетките жертви в Кочани не можем да говорим за изолиран трагичен случай, а за поредното тежко сътресение в нашата югозападна съседка, коментира пред БНР-Радио София Любчо Нешков, журналист и експерт по процесите на Балканите . Той припомни, че преди това имаше пламнал автобус (на територията на България), потънал кораб в Охридското..
В предаването "Радиокафе“ с ентусиазъм разговоряме за това - как се променя емоционалната интелигентност в ерата на изкуствения интелект (AI) Ггост и събеседник по темата е психотерапевтът Александра Алгафари . "Ако искаме да определим що е то емоционална интелигентност, нека първо да помислим – можем ли да си назовем емоциите. Когато..
На 21 март отбелязваме Световният ден на кукления театър. Асоциацията на куклените театри в България празнува със 7-дневни чествания в първата по рода си "Седмица на кукленото изкуство“. В цялата страна са предвидени събития, с които се отбелязва инициативата като участват куклени и драматично-куклени театри, членове на Асоциацията...