Защо и как Луната е мисия на десетилетието?

Първата частна мисия до Луната със спускаемия апарат Peregrine, която започна в понеделник тази седмица се провали, а директорът на НАСА Бил Нелсън съобщи, че се отлагат с около 1 година датите за следващите 2 мисии с астронавти до Луната. По план Peregrine трябваше да кацне на 23 февруари 2024 г., но какво се обърка в мисията, разказва гл. ас. д-р Стоил Иванов.

"Доколкото съм запознат със случая, мисията не е успяла да изпълни маневрите си както трябва, имало е проблеми с апаратурата на борда. Peregrine все пак е бил изстрелян успешно от стартовата площадка, но 7 часа след изстрелването апаратът не е могъл да се ориентира по правилен начин и е имал затруднение в зареждането на батериите", посочи той.

50 години разлика делят двете мисии на САЩ за кацане на Луната, какви пречки за тях стоят пред тази цел?

Американците вече са кацали на Луната, знаят как се прави, но в момента целта на мисията не е за кацане на Луната, а да се установи база там, което е доста по-амбициозна задача, в сравнение с краткотрайните мисии, които са се случвали преди 50 години, смята гл. ас. д-р Стоил Иванов.

"Предизвикателството в момента е да се установи дълготрайна база на Луната въпреки, че самото достигане се оказва доста по-трудно в сравнение преди 50 години, тъй като по онова време е имало експертиза, която за съжаление се е загубила", допълни още той.

По думите му установяване на база на Луната, провеждане на научни експерименти там и отглеждане на живот би било събитие на 21 век.

Страната ни има принос в отглеждането на растения за космоса, а миналата година у нас беше открита обновена лаборатория по космически технологии, която е най-добрата в България. Какви са предизвикателствата пред изследването на космоса и ролята на България като космическа държава в това изследване, включително и подготвянето на студентите по астрономия?

"Мит е, че в България няма реализация за млади хора, които искат да се занимават с космически науки и изследвания, вече не е нужно хората да бягат в чужбина. За щастие има и фирми с подготвени кадри, които имат възможност да продължат да работят и мога с гордост да кажа, че наши студенти работят в някои от тези фирми", посочи гл. ас. д-р Стоил Иванов. Той разкри, че единствения геостационарен спътник в България се управлява от техен студент.

Интерес към астрономията има и той все повече се засилва, чрез създаването на различни програми и подобряването на вече съществуващи такива, най-малко чрез клубове по интереси. Вече има и чужденци, които идват в страната ни за да учат космически науки, подчерта той.

По думите му интерес към Космоса има и от обществена гледна точка

"Хората имат интерес към астрономията и астрофизиката, въобще към космическите технологии. Ние се опитваме не само да търсим кадри, които да обучаваме, но и да информираме обществото какво се случва в космоса", каза още гл. ас. д-р Стоил Иванов.

Още подробности по космическата тема, чуйте в интервюто на Елисавета Белеганска в звуковия файл.