По думите му съсловната организация е изключително важна, защото чрез нея това съсловие има представителност пред институциите и хората. Той сподели, че най-много страдат пациентите.
"Ние в момента работим в спешните центрове, къде легално, къде полу-легално, защото нямаме изграден стабилен статут по отношение на професията и функциите, които тя изпълнява. Има хиляди проблеми, които са създадени и нерешени, но малко се върви по инерция. Нашето място е малко по-разширено в спешните центрове и е изключително важно за малките населени места, където би трябвало това население да се обслужва от медици. Такива сме именно ние, защото само ние освен лекарите можем да изпълняваме медицинска помощ".
По думите му един от нерешените съществени въпроси е това, че професията е поставена до тази на парамедика. Александров отбеляза, че от организацията са готови за диалог по всяко време.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова, фелдшер в 107. ОУ "Хан Крум" гр. София, район Лозенец.
"Всеки, който се занимава с медицина винаги е воден от някакъв личен мотив. И с мен така се случи", каза тя.
По думите й нещото, което най-много я привлича е динамиката в работата, както и възможността човек да прави всичко по силите си за да лекува.
"За времето, в което работя в училището създадох много приятелства. Тук има близо 700 деца и голяма част от тях са станали мои приятели. Особено най-малките идват често за да си поговорим, да си споделят личните неразположения. Много често биват изморени, изтощени. Те са с психосоматични оплаквания", каза Ценова.
Тя отбеляза, че най-основният проблем е, че на всяка медицинска и регулирана професия се полага самостоятелна съсловна организация. Такава е била обещана от много години, но още не е осъществена.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..