Недостигът на кадри в България, а и в Европа, е сред причините сред работодателите да набират популярност двете форми на допълнителна заетост - дежурството и времето на разположение, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Темповете на растеж на икономиката също допринасят за популярността им, особено в производствата с непрекъснат цикъл на дейност.
Коронавирусната кризата допълнително катализира навлизането на формата - време на разположение. Тя се прилага в сектори като сигурност и охрана, здравеопазване, производство, кол центрове и др.
Плюсовете за работниците - освен допълнителното възнаграждение, което е колкото за извънреден труд със съответните удръжки, е и осигурителният принос по двата вида допълнителна заетост. От използването на най-разнообразни форми на заетост имат полза както работодателите, така и работниците, твърдят от БСК.
Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
Тъй като дежурството е част от работното време, на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Недостигът на кадри е основният проблем посочван от работодателите у нас. Търсят се всякакви работници и служители, не само на високо квалифицирани. Членовете на БСК опитват да осигурят добри условия на труд, отбеляза пред БНР-Радио София Жасмина Саръиванова, главен експерт "Социален диалог" в Камарата.
Тя обясни, че когато особения характер на работата налага, тогава може да се уговори готовност на работника или служителя да полага труд извънредно, при необходимост, от там, където се намира.
Задължението за време на разположение се регламентира с индивидуален или колективен договор. Разбира се, този труд има ограничение – например за 1 календарен месец не може да бъде повече от 100 часа.
За дежурство работещият трябва да е на служебното си място. И пребиваването се отчита като работно време. Графиците за дежурство, обаче, трябва да се изготвят предварително, съобразявайки се с необходима почивка, а работникът - да е уведомен достатъчно рано.
В България и в момента не съществува законова пречка да бъде въведена 4-дневна работна седмица, каза Саръиванова.
Тя допълни, че предстои да бъдат приети промени в Кодекса на труда относно работата от разстояние.
Чуйте още подробности в разговора на Данаил Конов.
Днес ще бъде слънчево, след обяд с купеста облачност, но само на изолирани места в планините ще превали. В източната половина на страната ще духа слаб югоизточен вятър, в останалите райони ще остане почти тихо, съобщиха от НИМХ. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 33°. В планините ще бъде слънчево, след обяд с..
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Разкъсана облачност
Ясно