Средно 21 минути са необходими на българите, за да заспят вечер, като над 60% гледат в телефона си преди сън. Над 70% имат проблеми със съня и се събуждат поне веднъж на вечер. Хората смятат, че са им нужни средно около 8 часа и 20 минути сън, за да се чувстват истински отпочинали сутрин, а спят средно с около 2 часа по-малко. Като цяло мъжете спят по-добре от жените и са по-ефективни и емоционално балансирани през деня. Това показват данните от годишното проучване на съня във всекидневието на българите на агенция "Прагматика" и isleep, публикувани на kakspim.bg по случай Световния ден на съня, който тази година се отбелязва на 15 март.
Според резултатите от проучването има силна взаимовръзка между качеството на съня и здравословното, психичното и емоционалното ни състояние, матрака и възглавницата, на които спим, храната, взаимоотношенията ни с хората около нас и настроението ни. Подробности по темата разказа психотерапевтът Детелина Стаменова.
По думите й инфлацията, икономическите трудности и промените в последните години оказват влияние на качеството на съня. Тя подчерта, че преди сън не трябва да се лежи, защото това се превръща в лавина: "чакам да заспя, а не заспивам, защото се изнервям защото не заспивам".
"Много хора не успяват да спят добре, имат проблеми със съня и се събуждат веднъж вечер, като част от причините са именно в това заспиване на телефона преди сън, което не е прищявка на психотерапевтите, психиатрите и невролозите, а е измеримо във връзка със светенето на екрана в тъмното", отбеляза Стаоменова. По думите й още преди 50 години учените са казали, че гледането на телевизия е натоварващо.
Тя спомена, че ако не оставим нашата нервна система да "влезе плавно в съня", ние я притискаме в желанието си да заспим. И отбеляза, че след определена възраст човек губи илюзиите, че ще стане гений и ако поддържа качеството на добър сън ще може да има живот, в който да не е изнервен и да не изнервя близките си.
Стаменова подчерта, че желанието за сън също може да бъде фактор за заболяване и в тези случаи човек трябва да си направи изследване.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..