Петият разговор от серията "РЕ-ТУР: Градът на фокус" ще разгледа как институционалните предразсъдъци се материализират в градоустройствените политики и как инфраструктурата се превръща в средство за потвърждаване, а не за преодоляване на икономическите и социални неравнопоставености. Подробности разказаха арх. Слава Савова, арх. Емил Христов урбанист към "Екипът на София", проф. Надежда Илиева, географ, НИГГГ - БАН.
"Проблематиката на разговора, който се проведе вчера гравитираше около инфраструктурата като бариера и начините, по които тя трябва да се преодолее. Ние използвахме като изходна точка най-голямото разделение на София - на Северна и на Южна, с жп линията, която може да ни изглежда като една съвсем малка отсечка в града, но всъщност се оказва, че дефинира икономическото, социалното и културно разделение на града", каза арх. Савова.
Тя посочи, че на местните избори през 2023 година гражданите на Северна и Южна София са гласували по различен начин. Арх. Христов подчерта, че инфраструктурните обекти са сериозна бариера от гледна точка на мобилността, която засяга всички граждани от различни възрастови групи и социални прослойки.
"Тук говорим както за споменатия вече главен жп ареал, който разделя София на Северна и Южна, така и за наследените големи градски булеварди като бул. "България", бул. "Цариградско шосе", огромния ринг на Околовръстното шосе, особено Южната дъга. Това са все разделители, които разделят два съседни квартала един от друг, които се свързват от подлези или надлези, тоест вкарваме хората под земята, давайки приоритет на автомобилния транспорт. Това е наследено планиране, в което колата е на върха на пирамидата и тези бариери в момента са сериозна физическа пречка за пешеходците и велосипедистите", посочи той.
Проф. Илиева каза, че в момента се работи по един проект, който засяга цялата територия на страната и по-конкретно всички градове. По проекта се прави картировка и изследване на ромските квартали в градовете, тъй като 80% от постройките са незаконни и не фигурират в кадастралните планове.
"Последните две десетилетия се наблюдава много голямо разрастване на тези градски пространства. Те реално представляват също една бариера в развитието на града, като нарушават неговата функционална и пространствена цялост", сподели тя.
По думите на арх. Савова в северната част на София съществува екологична бариера, тъй като това е индустриалната част на града. Тя лежи по-ниско от останалата част и там има по-голям риск от наводняване. Проф. Илиева посочи, че наблюденията по отношение на ромските общности в градовете са, че те остават изключително изолирани от градското пространство и от всички ресурси, които предоставя градът.
Едно от важните неща по думите на Арх. Христов е, че при един диалог не бива да бъдат пренебрегвани редица специалисти, като социолози, психолози и еколози. Друга остаряла практика е т. нар. "работа отгоре" - гледането на чертежи и карти и вземането на решения само от експерти. Работата с местни общности НПО-та, бизнес, научноизследователски институции и други заинтересовани страни също е много важна.
"Един от основните проблеми е липсата на активност на гражданите, които не вземат достатъчно активно участие в обсъждането, прилагането и изобщо в създаването на тези инструменти за пространствено планиране", заяви проф. Илиева.
"Аз мисля, че това, което тази серия от пет разговора очерта е необходимостта от повече разговори, защото първо, че имаше интерес към поредицата, а второ - винаги имаше гражданско участие. Трето - дойдоха и представители на общината, за което сме много благодарни", сподели арх. Савова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Страната ни е на шесто място е света по прекарано време в Тик Ток. С какво тази сравнително млада социална мрежа ангажира толкова голяма част от време ни, как работи нейния алгоритъм, какъв отпечатък постига върху обществото ни и как ще изглеждат бъдещите социални мрежи разказва в “Ритъмът на столицата” Етиен Янев, експерт по дигитален маркетинг с над 12..
Инициатива „Граждански бюджет за ученици“ на фондация „Малките стъпки“ има за цел учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. Идеята идва през международна мрежа, която се ръководи от организацията People Power, която разработва тази..
Рекордно кратко и рекордно дълго заседание на Столичния общински съвет, блокиране на работата на общинските съветници, заради избирането на ръководство 3 месеца и почти непрестанни спорове - това съпътства работата на местния парламент през тази година. Настоящият мандат започна трудно, а сякаш не идеологическите възгледи, а личните неразбирателства..
Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. 22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с..
Контактният център на Столичната община за подаване на неспешни сигнали в градската среда на София, писма, предложения, запитвания, жалби и заявления за достъп до обществена информация и в празничните дни не спира да получава информация от граждани за забелязани нередности. Днешните сигнали са подадени от различни квартали на София и са..
Коледен концерт за децата, които се лекуват в ИСУЛ и медиците, които са на работа по време на празниците, подготвиха деца от училища в София и страната. Инициативата започва преди 4 години, от 4 б клас на Националното музикално училище "Любомир Пипков“, а тази година се включват цели 4 училища. Зорница Стойкова е майка на едно от децата от..
Двадесет и второто издание на „Българската Коледа“ под патронажа на Президента на Република България продължава. Над 2 890 000 лева достигна набраната сума след края на благотворителния спектакъл, който се състоя в Народния театър „Иван Вазов“. Тази година кампанията е в подкрепа на децата с тежки хронични заболявания и състояния. От началото на..