Работещи са под 54% от българите, над 1 милион са "икономически неактивни"

Общият брой на икономически неактивните хора (тези, които не си търсят работа) на възраст между 15 и 64 години е малко над 1 милион (462,4 хил. мъже и 584,8 хил. жени). Това са 26,4% от населението в тази възрастова група, сочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2024 година. Общият брой на работещите хора в страната  в този период е малко под 3 млн. (2,929 млн.)

Работят 53,2 на сто от населението на възраст над 15 години, като при мъжете този дял е 59,1%, а при жените – 47,9%.

В същото време броят на работещите български пенсионери нараства, изчисляват от НОИ.

За над половината от тях основната причина е финансова. Недостигът на кадри на трудовия пазар у нас също е фактор.

По данни на Българската стопанска камара секторите, които привличат или пък задържат най-много възрастни хора след пенсионирането им, са преработващата промишленост, образованието и здравеопазването.

От общия брой на наетите хора 1,89 млн. (73,7%) работят в частния сектор, а 676,3 хил. (26,3%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 65 хил., или 2,5% от наетите хора.

Какви са причините над 1 милион българи в активна възраст да не работят и как може да бъде обърната статистиката? - Катя Василева потърси отговорите от заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Габриела Горанова-Димчева и Жасмина Саръиванова – главен експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара.

По думите на Габриела Горанова, неработещите са по-малко от обявените, защото трябва да се приспадне броят на учащите, както и други категории.

През изминалата 2024. са активирани над 50 хиляди" икономически неактивни лица", изтъкна Горанова и посочи конкретни програми и проекти, насочени към привличане, обучение и заетост на определени групи хора.

Най-търсените кадри със средно образование са били строители, шивачи, машинни оператори и готвачи. Сред по-квалифицираните – учители, медицински специалисти, шофьори, инженери и фармацевти.

През януари т.г. на първичния пазар на труда са заявени 9200 свободни работни места.

Жасмина Саръиванова също подчерта, че трябва да се разграничават отделните групи хора, които по една или друга причина не работят. Има недостиг от всякакви кадри. Трябва да се търси причината и (де)мотивацията сред тези, които нито учат, нито искат да се трудят. В това отношение роля трябва да има държавата със своите политики за стимул и ангажиране.