Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Проф. Златимир Коларов: Обществото е болно в планетарен мащаб

проф. Златимир Коларов - от болницата направо с лекарската престилка в студиото на "Хоризонт до обед"

Творческа вечер в литературен клуб "Перото" в НДК събра късно снощи почитатели на изящната проза на писателя-ревматолог Златимир  Коларов. Пред публиката бяха представени пет негови книги, две от тях с издания от предишни години, две със скорошни преиздания и една нова. Като един от най-видните професори по ревматология, проф. Коларов е и председател на Съюза на писателите-лекари и продължава традицията на големи фигури в световната литература като Димитър Димов и Антон Павлович Чехов.

Опитах се да създам анализаторска публицистика, а не регистрираща. Това са 23 текста-отражение на гражданското ми чувство, сподели в отговор на въпрос за едно от изданията проф. Златимир Коларов, според когото дали ще ритнеш някого в парламента, или ще извадиш бухалка на магистралата – това издава един и същи манталитет. В специално интервю за "Хоризонт до обед" писателят-лекар изтъкна:

Обществото ни е болно не в национален, а в планетарен мащаб. Ако не започнем да лекуваме себе си, всеки поотделно, нашите деца, нашите близки, няма да се получи. Винаги казвам "Не можеш да си остров на чистотата в океан от мръсотия". Тя винаги те залива. Трябва да изчистим океана.

Болните ми носят чувство за пълноценност, за същност, удовлетвореност. Нищо не може да замени човешката благодарност. Хората, които са ми благодарили най-просто и човешки – те са катарзисът за мен в професията. Чувството е велико.

Генната ми памет е такава, че винаги се е говорело за духовни неща, призна още лекарят-писател.

Само жените могат да рушат паметници, защото те са родили жертвите, обясни професорът в коментар за каузите, безсмислените войни и разрушаването на паметници от политиците.

Проф. Златимир Коларов прави интересно разграничение между петте представени книги, като ги нарича свои "своенравни чеда". Книгата публицистични текстове "Сиво, черно и свещица" той определя като своето "най-непримиримо чедо", "Безкрайните бели полета" е "най-нежното", а книгата следвоенните разкази "Отблясъци от военни светкавици", посветени на войната в бивша Югославия – "най-гневното чедо". Книгата с разкази по реални лекарски случки "От куфара със сувенири" – писателят-лекар назовава "най-носталгичната книга", а особената новела "Великата илюзия" за него е "най-черната" творба.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!