Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Сближаването между Москва и Анкара - залози и перспективи

Фотографија: архив

Изненадващият курс към подобряване на руско-турските отношения след кризата, породена от сваления преди месеци от турските ВВС-части руски бомбардировач, е повод за многобройни коментари и анализи. Основният въпрос е дали Москва и Анкара ще успеят да върнат двустранните си отношения на нивото, което бяха постигнали, превръщайки се в почти стратегически партньори.
Според Наталия Улченко, която ръководи изследователския екип за Турция в Института по ориенталистика към Руската академия на науките, никой не може  да влезе два пъти в една и съща река:

В Русия се смята, че икономическите контакти с Турция изпреварват политическите. Сега обаче според мен се откриват определени възможности в политическата област по отношение на Сирия. Ако се върна към икономическите контакти - ще мине известен инерционен период по отношение на това към кои проекти Москва и Анкара ще могат "да се върнат". Тези седем месеца показаха, че има неща, които не могат да бъдат преодолени заради общите интереси в определени области. Например в разгара на кризата турските плодове бяха достатъчно бързо изместени от руския пазар и мисля, че сега няма как да се върнат там толкова лесно.

Главният редактор на списанието „Проблеми на националната стратегия" Аждар Куртов казва, че заради водените между Русия и Турция повече от 10 войни на Балканите и в Кавказ образът на Турция в руското общество съвсем не е приятелски:

Но каквито и отношения да имаме, Турция е най-близкия съсед на Русия и със съседите е най-добре да бъдете приятели.Щом има възможност да се подобрят отношенията, грях би било да не се възползвате от тази ситуация.Русия много добре разбира, че Турция е неин конкурент в търговско-икономическите отношения и доказателство за това , е че Турция се бореше и се бори тръбопроводите да минават през нейната територия.

Днес обаче според Аждар Куртов Русия трябва да преразгледа някои от икономическите проекти, които я свързват с Турция: 

Да, става въпрос за ядрената централа „Якую“, но и не само за нея. Например навремето, когато „Газпром“ подготвяше документите за газопровода „Син поток“, те не бяха подготвени качествено в юридически план, което дава основание сега Турция да иска намаляване на цената на синьото гориво. Тази „източна политика“ е много характерна за действията на Турция - всяко недоглеждане на партньора ти се използва максимално в негов ущърб. Също така не трябва да храните надежда, че „Турски поток“ ще бъде осъществен, защото за разлика от „Син поток“, който директно доставя газ за нуждите на Турция, в случая с „Турски поток“ това ще става за Южна Европа и за ЕС. И дали ще се появи  „Турски поток“ няма да зависи от Турция, а от ЕС. 

Запитан кой ще направи по-голям компромис по въпроса със сирийските кюрди - Москва или Анкара, анализаторът отговори:

Съдбата на народите не трябва да бъде тема, свързана с компромис. Ако сирийските кюрди смятат, че имат право на широко представителство пред властите в Сирия, за да могат да решават своите проблеми, не трябва предварително да бъдат осъждани. Федерализиране на Сирия? Защо не, ако всички искаме гражданската война там да приключи и да няма конфликти занапред, защо да не се постигне компромис в тази посока? Има разлика в политиката на Анкара и Москва относно кюрдите, защото е разбираемо, че Турция не иска след Иракски Кюрдистан и сирийските им събратя да тръгнат по този път - това може да бъде пример за кюрдите вътре в Турция, които през последните десетилетия се движат към постигането на административна и политическа автономия. Турция обаче не е готова за това и както изглежда още дълго няма да бъде готова. Явно е, че този въпрос дълго време ще разделя както Москва и Анкара, така и Вашингтон и Анкара.

Целия репортаж от Москва чуйте от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!