Румяна Цинцарска за Изкуството на кавала

КАВАЛИ , КАВАЛИ

Перфектната зала за прецизна музика – Студио 1 на БНР. Съвършеният оркестър за народна музика с диригент Димитър Христов – БНР. Първият концерт от цикъла, който представя магията на българските народни музикални инструменти, посветен на кавалите.

  В залата и на сцената преобладаваше уважение и почит към самия инструмент – „медният кавал“, „кухата тръба“, с която можеш цялата си душа да излееш, към артистите, които най го умеят, но са и предани на кавалджийския традиционен стил и репертоар.

  Идеята на Димитър Христов, разбира се, е съобразена с възможностите на оркестъра и стойностите на музикалния и звукозаписен фонд на БНР. И на тази стабилна основа се е развила в нещо много умно и полезно, красиво, одухотворено, перспективно. Още първият концерт, блестящо проведен създава любопитство, траен интерес и нетърпение към следващите от поредицата „Тайните на българските  инструменти“.

  Освен високия професионализъм на хората, работили по осъществяването на първия концерт, с уважение отбелязвам огромния труд и компетентност по изследването, издирването, проучването на историята на традицията и процесите във времето. Обемна и изключително интересна информация, подредена и систематизирана. Поднесена по теми, периоди имена и съответната музика, както и ликовете, гласовете и изречените мисли на основателите – учители и първи кавалджии, запазени в Златния фонд на БНР. Скъпите имена на първите известни, първите им последователи и днешните майстори.

   Публиката, препълнила залата беше безмълвно съсредоточена или шумно възторжена. Синът на Цвятко Благоев плачеше. Внучката му беше силно развълнувана. Правостоящи слушаха множество момчета и момичета. Не можеше да бъдат учениците на майсторите – кавалджии, пристигнали в студения зимен ден от Варна, Шумен, Плевен и цялата страна. Това бяха младежи столичани?! Забележителен успех на проекта.

  Радостта от този концерт бе породена от хубавата музика, от емоционалната среща със скъпите ни покойници, съградили сценичната и професионална основа върху вековната традиция. Слушахме отново спечелилите народната любов с годините Матьо Добрев, Данчо Радулов, всички кавалджии, с които сме споделяли богатите преживявания на празници и концерти, сватби и събори, лични и всенародни тържества. 

Почетени бяха и учителите за майсторското им свирене, но и дарбата им да предадат уменията си: Николай Докторов, Димо Железов, Стоян Чобанов, Георги Пенев и много други,обучили стотици деца и младежи в цялата страна.

 Музикантите и публиката споделиха признателност към учителя професор д-р Любен Досев  за неговите дела в обучението на младежи от цялата страна. Той явно беше активно участвал и значително допринесъл за съставянето на информацията и съдържанието на концерта.

  И не на последно място – първичните свирачи от българските села из страната, неизвестните, изявявали се по събори и локални празненства. Но онези, от които днешните ярки солисти и професионалисти са се учили на стил и репертоар. Подкрепям твърдението си с конкретен спомен. Много преди да изгради световната си слава и признание, Теодосий Спасов ми гостува в радио предаване. Реших да го изненадам със запис на Кънчо Тонев от село Ябълково, когото си бяхме открили и бяхме записали свирните му. А те бяха меки, леки, деликатно украсени, изтъкани от стил, чувственост, майсторство. След първите няколко тона Теодосий го позна и ми каза, че още в ученическите си години си го е открил, посещавал и се учил от него. Ето така се създава съвременна висока музика – като пазим изворните  стилове, като изучаваме, познаваме, почитаме традиционните образци.

  Находка – артистична, но и знакова, дълбоко смислена, бяха началото и краят на концерта. Двамата най–млади талантливи музиканти Дамян Йорданов и Георги Добрев, същинските наследници на традицията свириха солово, без оркестър оригинални мелодии на Никола Ганчев и Драган Карапчански. За да ни убедят, че има кой да пренесе образците в бъдещето.

  Изненадата беше разнообразието от индивидуалности, стилове, репертоар. Един инструмент, една традиция, а за момент не се усети монотонност, еднаквост, повторение. Всеки солист беше различен, всяка пиеса беше друга, всеки аранжимент беше неповторим. Еднакво високо беше само нивото на изпълнителско майсторство на солисти, оркестър, диригент. Имаше традиция и съвремие, свириха Георги Иванов и Данчо Радулов и Теодосиой Спасов и Недялко Недялков, Кръстьо Димов и Темелко Иванов, имаше класика и авангард, звучаха Коста Колев и Пейо Пеев, и Костадин Генчев. Върховното преживяване беше да чуеш и видиш на една сцена три поколения музиканти и, разбира се, очарователната пределно емоционална кода – всички кавалджии в един ритъм, една мелодия и един стил в съзвучие. Беше красиво и свойски българско. 

РУМЯНА ЦИНЦАРСКА

(етномузиколог)