На ротационен принцип и по настояване на Полша, Литва, Латвия и Естония, НАТО изпраща безсрочно 4 пехотни батальона на източния фланг на алианса като допълнителна гаранция срещу евентуална руска агресия. „Няма съмнение, че ние отговаряме на действията на Русия в Украйна, защото преди незаконната анексия на Крим никой не говореше за подобно военно присъствие“ – аргументира се генералният секретар Йенс Столтенберг. България не е искала допълнителни сухопътни войски, потвърди министърът на отбраната Николай Ненчев пред БНР. Без съмнение обаче България е плацдарм на развихрилата се след украинската криза хибридна война. Около това мнение се обединиха участниците в международна кръгла маса в София, организирана от Европейския съвет за външна политика.
Макар нов термин, хибридната война е позната още от древната история. Още римляните са използвали нейните методи в битката за Картаген, а по време на Първата световна война Германският райх тайно е подкрепял… Ленин. Под хибридна война политиците и военните стратези разбират преследването на стратегически цели чрез открити и секретни операции, дипломатически натиск и икономическа принуда, дезинформация и кибер атаки, а пример за това са както спирането на газови доставки, така и финансирането на пропагандни медии. „Хибридната война ще е темата на бъдещето“ – твърди високопоставен натовски генерал, пожелал анонимност в навечерието на срещата на върха във Варшава през юли.
Анексирането на Крим и нарушаването на международни споразумения от страна на Русия предизвика налагане на санкции срещу Москва, последвани от руски контрасанкции и засилваща се антизападна пропаганда. Днес сме свидетели на втвърдяването на тона между Русия и Запада. От трибуната на ЕП българският президент в безпрецедентно остра реч предупреди, че Русия цели да дестабилизира ЕС, и посочи, че украинската криза е сложила началото на един период на „студен мир”. Годините на „студената война” пък се помнят със силно пропагандната окраска в медиите от двете страни на желязната завеса. По думите на българския външен министър Даниел Митов тези времена са на път да се завърнат:
Отглеждането на информационни ГМО-та и посаждането им в съзнанието на хората е част от новите средства на стария конфликт между Изтока и Запада, а ЦИЕ се превръща в арена на този конфликт. Русия през цялото време ни казва, че няма да позволи да бъде цивилизационно колонизирана от Запада. Докато не изясним този въпрос и къде е границата между нас, не мисля, че можем да рационализираме отношенията си пълноценно – смята българският външен министър. – Проблемите пред Европа често изпреварват нейната готовност да се справи с тях. Свидетели сме на маршируващия популизъм на националистическите партии. А т.нар. Brexit е червена лампа, която сигнализира за нарастващото недоволство в рамките на ЕС. За това Европа повече от всякога има нужда от спешни, но общи решения. Европа трябва да утвърди правилните, а не популярните решения.
Със сигурност грешно решение би било, ако ЕС под каквато и да е форма реши да отговори на антизападното говорене на Русия с ответен пропаганден тон. ЕС е ценностна общност и такава реакция не би й прилягала. За отношенията между ЕС и Русия социологът Кънчо Стойчев обаче има друга рецепта:
Колкото повече притискаме Русия – било то пропагандно или по друг начин – толкова повече укрепваме властта на Путин. Нашият проблем въобще не е руският народ, нашият проблем безспорно е Путин. По последни социологически данни от Русия все още 25% от руснаците считат, че съдбата и бъдещето на Русия са свързани с Европа. Ние трябва да се хванем за тези 25% и да измерваме ефективността си с увеличаването на този дял. Това е възможно, но със сигурност няма да стане с конфронтация.
И докато участниците в дискусията обсъждаха инструментите на хибридната война, журналистът Иван Бедров смята, че в областта на медиите става дума за обикновена и целенасочена дезинформация. Причините за растящото влияние на тези „откровени лъжи“ по думите на журналиста са и в това, че с навлизането на интернет и социалните медии в нашето ежедневие публиката става все по-уязвима.
Крайният продукт, който получава публиката, и то в утвърдени медии, са международни новини, изцяло съставени от дезинформационни единици от социалните мрежи. Голям проблем на днешните медии, които до голяма степен са зависими от социалните мрежи, е че те не могат да достигнат подобно разпространение, каквото лъжата. Ресурсите в българските медии, както и по цял свят, стават все по-малко. Но в България проблемът е изключително изострен. Първото място, където се съкращават разходи, са отделите за международна политика. Резултатът е, че българската публика е лишена от международни новини, а парадоксът е, че успоредно с този процес расте интересът на публиката към такова съдържание. Това, което може да промени картината, не е пропаганда срещу пропаганда. Това е неефективно, да не кажа и глупаво, още повече не ни прилича – ние нали не искаме да сме такива? Решението е в предоставянето на достатъчно количество вярна и достъпна информация на българските медии. Но за съжаление огромната част от медиите нямат пари, за да плащат за съдържание.
Снимки: БГНЕС
