България ще позволи на четвъртата по големина банка в страната да фалира, но може да похарчи до 2 милиарда лева, за да гарантира на клиентите, че няма да понесат загуби. Балканската държава се опитва да се справи с най-тежкия финансов скандал от 90-те години насам, съобщава агенция Ройтерс.
Българската централна банка оповести, че отнема лиценза на Корпоративна търговска банка и ще прехвърли положителните активи в отделна банка, което бележи първи фалит на българска банка след голямата финансова криза през 1996-97 година, съобщава Ройтерс. БНБ освен това алармира прокуратурата за възможността основният притежател на дялове в КТБ да е откраднал почти 206 милиона лева малко преди централната банка да поеме функциите на 20 юни, след като вложителите изтеглиха около 1 милиард лева. Намесата на централната банка беше породена от информации в медиите, обвиняващи основния притежател на дялове Цветан Василев в "сенчест бизнес".
Застрашена беше и друга банка и това принуди София да осигури защитен кредит за нейните банки в размер на 2 милиарда и 300 милиона долара, което е напомняне, че части от европейската финансова система все още са далеч от сигурността въпреки напредъка от най-лошите дни на глобалната финансова криза, посочва Ройтерс.
Сега всички положителни активи на КТБ и влогове, които не са свързани с Василев, ще бъдат прехвърлени в дъщерното дружество "Креди Агрикол", което се очаква да бъде одържавено и отворено на 21 юли. Ройтерс цитира изявление на БНБ, че не може да пълни каца без дъно, както гласи народната поговорка, и КТБ не може да бъде национализирана в сегашното й състояние.
В статия, посветена на стващото в банковия сектор в България, "Файненшъл таймс" коментира, че скандалът насочва вниманието към нездравите тесни връзки между бизнеса и политиците в България. Връзки, които според вестника са накърнили доверието в поредица от правителства в най-бедната страна-членка на ЕС и са навредили на отношенията на България с Брюксел.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..