Латвийското ротационно председателство на Европейския съюз (ЕС) за първи път публично призна връзката между резултатите на България в борбата с корупцията и престъпността и подкрепата на държавите - членки за присъединяването към Шенген. Това стана ясно от изявлението на латвийския посланик за България Илгварс Клава по време на дискусия в София.
Досега всички ротационни председателства на Съвета на ЕС се въздържаха публично да признаят, че напредъкът на България по Механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешните работи е условие за постигането на консенсус за членството на страната в Шенгенската зона без вътрешни граници. България и Румъния отричат формално да има такава връзка, но посланик Клава заяви:
Може да се спори колко пряко мониторигновият механизъм е свързан с темата Шенген. Все пак това са правилата на играта. Проблемът е, че ни трябва съгласието на всички държави - членки, а засега консенсус няма. Нужна е много работа не само на латвийското председателство, но и на българската страна. Тя трябва да покаже напредък по този механизъм за сътрудничество и проверка, за да убеди въпросните държави да свалят възраженията си относно разширяването на Шенген.
Без да отрече или потвърди, вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева каза, че правителството ще убеждава скептичните държави с аргументи. Един от тях според нея, е че България не може да пази достатъчно ефективно външната граница на Евросъюза без пълен достъп до шенгенските компютърни системи за обмен на информация между полицейските, разузнавателните и митническите служби на останалите страни:
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..