Емил Георгиев и неговата Лангария

В книгата представяте една сътворена от въображението Ви страна. Казвате, че в нея събитията и хората са такива, каквито искате да бъдат. Какво е за Вас Лангария?

Лангария – това е една страна без конкретно географско разположение, без конкретно политическо предназначение, просто една чудно хубава страна, в която бих искал да живея.

Къде във времето разполагате Лангария?

Времето не е конкретизирано. Точно това е била целта ми – да не фиксирам някакво конкретно време, някакви конкретни посочени събития, участници в тях. Просто въпрос на фантазия и на разбиране от страна на читателя – сам да си определи за какви времена може да е ставало въпрос, за какви хора и какви са им били обичаите по това време.

Вашата книга ни води по пътищата на войни и сблъсъци. Защо толкова воюват хората във времето, за което Вие пишете?

Войната е съпътствала човечеството едва ли не, откогато първият човек е проходил. Поне така доказват историците. Но за мен войната не е начин на изразяване на отношения между хората. За мен войните, които съм споменавал, са война срещу злото, независимо от периода, в който то е дошло. Участниците са отделни племена, хора, вождове. А и в съвремието могат да се намерят съответстващи сравнения.

От книгата Ви ще научим за стародавни традиции, за уважението към мъдростта, опита, смелостта, родолюбието... Изпитвате ли тъга по тези позагубени ценности?

Да, точно затова съм ги споменал. Това е нещо, което все повече липсва. Аз самият съм изживял детинството си и до днешни времена с много изпитания. В целия житейски път ми е липсвало това, което в книгата съм описал като наличие – нещо, което е ставало, а днес липсва.

Откъде е усетът към старинния език, на който е написана книгата?

Специалист, който се е запознал с текста, е нарекъл това „родова памет”. Може и така да е. Аз съм използвал език, който съм срещал от най-ранното си детство до днешен ден сред обикновените, простите хора – като баба и дядо, приятелчета от село, от квартала. Ако някой вникне в съдържанието на книгата и формата на изказване, със сигурност ще намери изрази, които показват изключителното богатство на българския език.Ако не съм успял достатъчно да го покажа, значи, чувствам се виновен в това отношение.

Откъде знаете толкова старинни обичаи, практики?

Признавам си, че много от тях просто са плод на моята фантазия.  Представям си ги такива, както бих искал действително да бъдат. И така съм ги описал.

В младостта си Емил Георгиев е бил елитен спортист.

Аз бях състезател по волейбол в отбора от А група на „Славия” – София. Играл съм рамо до рамо  с едни от най-изтъкнатите волейболисти на България, с гордост мога да го кажа. Ще спомена само Панайот Пондалов. Залата на „Славия” е наречена на негово име. И Брунко Илиев – национален състезател, после и треньор на Националния отбор. Както и Тодор Пиперков – също треньор на отбора, когато взе сребърен медал на олимпиада. Така че големият спорт не ми е бил чужд.

Освен спортист, сте бил и строител …

Бях един от малцината специалисти към някогашното „Тежко машиностроене”, което изнасяше оранжерии за чужбина. В България такива оранжерии бяха строени по холандски лиценз и аз научих тази специалност. След това бях назначен за работа само на обектите в чужбина – строителство на оранжерии, специалност контролно-измервателни прибори и автоматика.

Как създадохте книгата?

Това беше един вид лекарство против нещастието, което ме сполетя. Не можех да спя, не знаех даже кога трябва да спя. Постоянно тъмно – кога започва денят, кога завършва.Аз обикновено заспивах, когато ми се доспи. Нямах определено време, както всеки нормален човек има и си определя биологическия часовник. И, не можейки да спя, ми оставаше само да мисля. Или за лоши работи, както обикновено бива, или за нещо друго. И другото беше тази книга. То започна да блика като отприщена рекичка. Текстът на тази книга узря в мен в продължение на десетина дена. Идваше всичко от само себе си – така, като че ли четях нещо вече готово написано. През нощта го премислях и след това го диктувах на диктофон. После отиваше за по-нататъшна обработка.

Според Емил Георгиев основният апел на книгата е: пазете младите от злото, уважавайте старите, защото те са събрали мъдростта на вековете.