Страните извън еврозоната посрещнаха скептично идеята да участват в заем за Гърция

Държавите извън еврозоната посрещнаха скептично идеята да участват във временен заем от над 13 млрд. евро за Гърция, за да посрещне непосредствените си разходи следващите дни. Това стана ясно след заседание на финансовите министри на Европейския съюз в Брюксел.

Експерти от еврозоната търсят начин да финансират спешно Атина, която ще изпадне в неплатежоспособност още следващия понеделник. За така нареченото "мостово финансиране" са необходими и гласове на 9-те страни извън еврото. Българската позиция остава неясна.

За да не изпадне във втори фалит, Гърция се нуждае спешно от пари, преди още формално да получи договорената помощ от 86 милиарда евро, обещана в понеделник от лидерите на еврозоната.

По изчисления на кредиторите само през този месец Атина има 7 милиарда плащания по дълга, като най-спешни са 3,5 милиарда в понеделник към Европейската централна банка.

Предлага се парите да бъдат взети от финансовите пазари, като за гаранция да послужи Европейският фонд за финансова стабилност (EFSM), създаден през 2010 година за кризисно спасяване на Ирландия и Португалия. В него има налични 13,2 милиарда евро от бюджета на ЕС, но за отпускането им се иска одобрение на 28-те държави-членки. 

Хърватия, Великобритания, Чехия, Дания и Румъния са се противопоставили на идеята, съобщи хърватският финансов министър Борис Лаловац:

Членовете на еврозоната би трябвало сами да намерят механизъм за това "мостово финансиране".

Въз основа на вноската в евробдюжета Лаловац изчисли, че Хърватия би гарантирала гръцкия заем с 50 милиона евро. Лондон е категорично против, добави канцлерът на британската хазна Джордж Осборн:

Идеята, че британските данъкоплатци ще участват в тази гръцка сделка, просто няма да мине. Еврозоната сама трябва да си плаща сметките. Ако решението се подложи не на писмено, а на устно гласуване, процедурата може да заобиколни британското вето. Ако всички 9 държави извън еврозоната гласуват "против" обаче, пак няма да има квалифицирано мнозинство.

След срещата Валдис Домбровскис призна за притесненията, но подчерта, че въпросът не търпи отлагане:

Всички варианти са доста сложни – юридически, политически и финансови, но ни трябва решение възможно най-скоро.

Българският министър на финансите Владислав Горанов не беше открит за коментар.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Еврокомисар Елжбета Биенковска и министърът на икономиката Емил Караниколов дават изявления след неформалния съвет по конкурентоспособност на ЕС в София.

Елжбета Биенковска: Цифровизацията и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места

Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството  Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..

публикувано на 01.02.18 в 16:47