Пълнометражното кино се представи достойно на фестивала „Златната роза”

В годината на своя едновековен юбилей новото българско игрално кино се представи достойно на фестивала „Златната роза”. 13 бяха новите пълнометражни заглавия в него. Какви тенденции се открояват в тази подборка – търсим отговора от кинокритика Антония Ковачева, директор на Българската национална филмотека и член на журито за пълнометражни ленти:

Това беше много силен фестивал. Аз винаги се пазя като критик от излишни въодушевления по повод новите български филми, както и от излишен песимизъм. Истината е, че имаше едно много широко ветрило от различни жанрове и форми. От тези 13 пълнометражни филма осем са дебюти. Това потвърждава тенденцията от последните години, че в българското кино навлиза ново поколение, а това е изключително важно за актуалността не само на темите, които се разглеждат, но и за начина, по който те се интерпретират и представят на публиката. Общо взето, програмата от пълнометражни филми беше доста интересна, а това затрудни журито, защото при силни заглавия, при демонстрирането на сериозно професионално майсторство, градацията и разпределението на наградите се оказа доста сложна работа.”

Колкото до дебютите, те се разделят на два основни потока. Единият е на млади творци, които снимат първите си ленти. А другата част от дебютантите са всъщност опитни кинематографисти, работили преди това в документалното кино или в късите игрални форми.

Те пък задълбават основно във важни проблеми на българското общество. Дебютът на Майя Виткова например е с много сериозен, рисков и провокативен филм – „Виктория”. Той е доста дълъг и сложен като конструкция. Впечатляващ е и дебютът с „Досието Петров” на един утвърден документалист – изключително талантливия наш колега Георги Балабанов. Тези филми продължават, макар и от различна гледна точка, да разглеждат проблемите с комунистическото наследство, прехода между състоянието на вътрешна несвобода в тоталитарното общество и трансформациите, които преживяваме в годините на прехода.  Много интересен е подходът и в двата филма.

Антония Ковачева е била впечатлена и от лентата „Жената на моя живот” на режисьора Антоний Дончев, която разказва историята на двама млади кюрди, сгодени още от деца. Развитието на световните конфликти обаче ги откъсва един от друг. И двамата се търсят между граници и промени в геополитиката.

При всички случаи има много голямо старание филмите да бъдат разбираеми за широката публика, без да се правят отстъпки по отношение на качеството – отбелязва Антония Ковачева. – Затова, когато ние обсъждахме филмите, имахме сериозни спорове с аргументи за това кой да получи „Златната роза”. Двата филма, които бяха конкуренти за нея, поне в журито, бяха „Семейни реликви” на Иван Черкелов и „Каръци” на Ивайло Христов. И двата заслужават „Златната роза” по различни причини.

Голямата награда „Златна роза”  за пълнометражен филм получи лентата „Каръци” – заради достоверния разказ за духовната самота и житейска безизходица на младия човек в България, за силно актьорско присъствие и визуални решения. Специалната награда на Варна грабна филмът „Семейни реликви” – за всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм на екипа. Отличени бяха и филмите „Бартер”, „С лице надолу”, „Събирач на трупове”, „Жажда”, „Докато Ая спеше”.