Хуан Диего Флорес: Всички тези песни са толкова вплетени в нашето ДНК, в ДНК-то на всеки, защото всеки знае мелодиите

На 30 декември, от 14.30 часа, по програма "Христо Ботев"

БНР Новини
Хуан Диего Флорес
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Израснал съм със записите на Карузо и радостното пеене на Павароти, което още чувам. Имал съм късмет да прекарвам много време в Италия по време на кариерата си, участвал съм многократно в Росиниевия фестивал в Пезаро. Така че, естествено бях нетърпелив да запиша моите собствени версии на тези любими италиански и неаполитански песни. Кой не ги обича? Те са много забавни и ви отвеждат до сърцето на Италия, чрез тях всъщност можете да чуете слънцето! Бях доволен, че към мен се присъединиха няколко много специални приятели, с които направихме този албум. Всички те са помогнали да постигнем уникален звук, на който се надявам, че ще се насладите!“ – казва Хуан Диего Флорес в обръщение към слушателите на най-новия му диск „Италия“.
„Всички най-любими песни са тук от O Sole Mio до Arriverderci Roma, Mattinata и Non ti scordar di me и за да вдъхнем нов живот на тази тъй добре позната музика много от песните бяха отново аранжирани, за да се получи усещане за истински неаполитански бенд“ – споделя Флорес.
Музикантите, които се включват в проекта „Италия“ са звездният изпълнител на мандолина Ави Авитал, аплодираната акордеонистка Ксения Сидорова и най-продаваният китарист Крейг Огдън.
За да се получи напълно италиански звук записите са направени в италианския морски курорт Fano, на юг от Пезаро, където Хуан Диего прекарва лятото, също както Павароти е правел преди него. За оркестровия съпровод е използвана Filarmonica Giacchino Росини от Пезаро дирижирана от талантливия млад италиански диригент Карло Тенан.
"Този албум перфектно допълва първия диск на Хуан Диего с популярни песни Sentimento latino, който се продава в повече от 80000 копия. Перуанските и латиноамерикански песните имат силна връзка с по-старите неаполитански песни. И двете издания представят блестящия стил на Флорес, неговия елегантен, фокусиран тон, който звучи чист и ясен, предстяват неговия световноизвестен висок регисър, тембристия метал, тъй характерен за тенора".
"Този диск с италиански песни е слънчев лъч. Той разкрива напълно таланта на тенора.“
Това пък са два отзива от критиката след излизането на диска и още:
„Една невероятно красива червена спортна кола и лъчезарният Хуан Диего ни поздравяват от корицата на диска. Перуанският тенор обещава, че вече можем да чуем слънцето и той не ни заблуждава. Много велики тенори са изпълнявали този репертоар преди него - Лучано Павароти, Франко Корели, Джузепе ди Стефано – можем да спрем до тук и слушайки Флорес, разбираш, че той е точно толкова истински като италианските си колеги“.
В интервю с Катрин Купър Хуан Диего си спомня:
„Преди седемнайсетия ми рожден ден аз слушах поп и традиционна перуанска музика и това беше докато влязох в Националната музикална консерватория в Лима. След това ми остана само класическата музика, особено след като се присъединих към Националния хор, където изпълнявах творбите, които определиха бъдещото ми музикално призвание. А италианските песни са винаги част от репертоара на тенора ... всеки пее италиански песни! Това става като приложение към оперните арии. В известен смисъл те се нуждаят от същата белкантова техника, но позволяват по-свободен стил. Когато бях студент, и нямах пари вземах китара си и така припечелвах нещо. Всички тези песни са толкова вплетени в нашето ДНК, в ДНК-то на всеки, защото всеки знае, мелодиите. И когато бях в консерваторията в Перу и имаше парти с приятели, аз пеех непрекъснато някои от тези канцонети и всеки непрекъснато повтаряше „Изпей и тази. Изпей и тази също“. Баба ми също беше фен на тези песни, тя свиреше на пиано и непрекъснато свиреше Torna а Surriento.
Когато слушате двата диска – "Сентименто латино" и "Италия", ще усетите и разликата в гласа ми – сега той е по-плътен в центъра и това е неизбежно, тъй като гласът се уплътнява. Всичко става по-ниско! Всичко пада! Но ключовият момент е да се поддържа техниката, тя продължава да работи, за преодоляването на тези промени, и най-вече, за да се чувствам все още сигурен в този репертоара. Това е много, много важно. И това не се случва с другите инструменти ... да, с напредването на възрастта мускулите става по-малко гъвкави, гласът се променя, променя се и звукът. Но техниката не те предава“
"Пяхте в Орфей на Глук и то с голям успех, значи ли, че ще се насочите и към класическия репертоар, още Глук или може би Моцарт?" – пита Катрин Купър.
„Да! Бих искал, да... Аз винаги съм могъл да изпълнявам Моцарт, но не го направих, защото бях много търсен за белкантовия репертоар! Всъщност имах покани и за двата, но при Моцарт тенорите някак винаги са с второстепенни роли, докато в белкантото тенорът има водеща роля... но мисля, че ще се радвам да започна вече с Моцарт. Същото е и с Глук.“
А дали продължава все така лесно да изпълнява деветте До-та от арията на Тонио в „Дъщерята на полка“?
„Ами аз всъщност наистина бих искал да получа отново покана за „Дъщерята на полка“ - за известно време не исках да я изпълнявам, защото съм я пял толкова много! Но чувствам, че все още мога да я пея, освен това изпълнявам арията в концерти. Да, тя все още е в гласа ми, все още е там!“ – казва Флорес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!