Освобождението на България и ролята на медиите

БНР Новини
Снимка: архив

Руско-турската война от 1877-1878 г. е една по-различна война в серията от сблъсъци между двете империи. Независимо от стратегическите цели на Русия, тя е обявена като война в защита на християнството. „Всички наши верноподаници знаят за съпричастността, с която винаги сме се отнасяли към съдбата на угнетеното християнско население на Турция. Днес целият руски народ изразява готовност да даде жертви в името на облекчаването на участта на християните на Балканския полуостров“, посочва руският император Александър II в Манифеста за обявяване на война. Тласък към нея дава организираното в България Априлско въстание от 1876 г. срещу петвековния османски гнет. Безмилостно потопено в кръв, то довежда до промяна на водената от Великите сили политика по отношение на Османската империя. Много важна роля в това отношение изиграва международният отзвук на събитията по българските земи. Как се случват нещата?

Втората половина на ХIX век е наричана Златен век на масовата преса, посочва историкът проф. Румен Генов. Появяват се т. нар. военни кореспонденти, които изпращат репортажи от мястото на събитието. С изобретяването на телеграфа се ускоряват и съобщенията. Ако преди те са пътували с дни и месеци от мястото на събитието, те вече стигат до читателите за броени часове. Появяват се първите евтини вестници. Ако преди пресата е била предназначена за ограничен брой читатели от висшите слоеве на населението, тя вече достига до по-широка аудитория. Този процес съвпада и с появата на масовото образование за народа. Това прави пресата особено въздействаща. Тогава се ражда и определението за медиите като „четвърта власт“, посочва проф. Генов.



Д.А. МакгаханОтзвукът на Априлското въстание в европейския печат има огромно значение за нашето Освобождение. Със събитията от 1876-1877 г. е свързано името на американския журналист Джанюариъс Макгахан, който е работил основно за американски издания като нюйоркския вестник „Хералд”. Събитията по българските земи той отразява като кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз”. Неговите репортажи имат изключителен отзвук във Великобритания и цяла Европа. Превеждани са и на чужди езици, включително за българските издания, излизащи в Румъния. На гроба на Макгахан в неговото родно място – Ню Лексингтън, Охайо, САЩ, има надпис „Макгахан – освободителят на България” и статуя – дело на българския скулптор Любомир Далчев – разказва проф. Генов.


Чрез кореспонденциите на Макгахан светът научава за зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. В защита на българите се обявяват известни личности като Гарибалди, Константин Иречек, Лев Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев, Уилям Гладстон…
„Баташкото клане”, худ. Антони Пиотровски

През лятото на 1876 г. се появява едно доста масово обществено-политическо движение, наречено „Агитация по българските ужаси” (или „Българска агитация“) – разказва проф. Румен Генов. – Това е единственият случай, когато в чужда страна се появява обществено движение, носещо нашето народностно име.
Уилям ГладстонОбикновено Българската агитация от 1876 г. се свързва с името на Уилям Гладстон – един от титаните на Викторианската епоха. Той е повлиян от публикациите в пресата за жестокостите при потушаване на Априлското въстание и английското движение в защита на българите, в което участват и доста либерални политици. Уилям Гладстон е бил водач на Либералната партия, но точно в този момент е в оставка от поста, тъй като преди това е претърпял изборно поражение и се е оттеглил. Той обаче си остава най-влиятелната фигура в Либералната партия и в английския политически живот. С позицията си Гладстон отговаря на многобройните призиви от свои съпартийци, обществени дейци, журналисти, които искат промяна в традиционната английска политика. По онова време тя се изразява в подкрепа на Османската империя на всяка цена с оглед нейното запазване като бариера срещу руската експанзия в югозападна посока – проливите, Средиземно море.

Така Източната криза, възникнала в средата на 70-те години на ХIX век с въстанието в Босна и Херцеговина като локален проблем, чрез отзвука на Априлското въстание се превръща в европейски, изискващ намесата на Великите сили и европейското обществено мнение, подчертава проф. Генов. Оттам лека-полека се разплита в благоприятна за България посока сложният възел на политически взаимоотношения и стратегически интереси на Великите сили на Балканите. В него Великобритания е за съхраняване на статуквото. Австро-Унгария вербално отстоява същата позиция, а задкулисно подпомага подготовката на Черна Гора и Сърбия за предстоящата война с Турция. Тези маневри на австро-унгарската дипломация изиграват важна роля за по-нататъшните действия на Русия, която, както е известно, трябва да се съобразява с клаузите на Парижкия мирен договор от 1856 г. От една страна, тя е задължена да не се меси във вътрешните работи на Османската империя, но пък търси реванш за преживяното в Кримската война поражение. Франция, която все още ближе раните си след изхода от френско-пруската война, е по-умерена, но ясно изразява подкрепа за страдащото християнско население на Балканите. Ловкият дипломат Бисмарк в Германия предприема дипломатически ходове за изход от Източната криза без особени щети за страната си. В края на 1876 г. – началото на 1877 г. се провежда Цариградската дипломатическа конференция за търсене на мирно решение на възникналите конфликти на Балканите. След провала й обаче се стига до военно решение на кризата, като за тази промяна в отношението на Великите сили към събитията на Балканите особена роля изиграва общественият натиск върху тях. На 24 април 1877 г. руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя. Война, в която русите и воини от други националности в състава на руската армия проявяват изключителна сила на духа, отдаденост на справедлива кауза – освобождението на един братски славянски народ от османския гнет, преминавайки през множество тежки изпитания. Те са отразени в записките на около 80 английски, германски, френски, американски и други журналисти, съпровождащи руската армия.

„Превземането на Гривицкия редут при Плевен”, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски
Изреждат се важни за хода на войната сражения: при Стара Загора, решителната августовска битка за Шипченския проход, в която български опълченци и руски воини побеждават многократно превъзхождащия ги противник, обсадата на Плевен. Важно е и българското участие при преминаването на Стара планина в зимни условия. Българите помагат и с добре развитата си мрежа от разузнавателни канали, с осигуряване на провизии за руската армия, с грижи за ранените.

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано край Истанбул е подписан мирният договор, с който завършва Руско-турската война. За нас, българите, това е ден, в който отдаваме почит на пролелите кръвта си за освобождението на България руски воини, но и ден, в който се прекланяме пред нашите предци, дръзнали да поведат народа към своя идеал за свобода и демокрация.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!