Правителството ще разгледа на днешното си заседание критериите за избор на лечебните заведения, с които Националната здравна каса ще сключва договори.
Наредбата е основна част от Националната здравна карта, приета в края на миналата година и вече обжалвана в съда от частни и общински болници, Центъра за защита правата в здравеопазването и Българския пациентски форум. Картата предлага нов механизъм за териториално планиране на медицинските дейности, които ще се заплащат от Здравната каса с обществения ресурс.
Предвидено е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности, директорите на Районните здравни каси ще избират по определени критерии лечебните заведения, с които да сключат договори. Такива ще са например, своевременност и непрекъснатост, комплексност, обем и сложност, качество на диагностично лечебните дейности и удовлетвореност на пациентите.
За оценяване на лечебните заведения , които са разположени в райони със затруднен достъп до медицинска помощ, е предвиден специален ред и критерии, свързани с отдалеченост и труднодостъпност на района, демографски и социални индикатори. Целта е да се гарантира достъпът на населението до медицинска помощ в тези региони, в зависимост от техните особености.
Очакваният резултат от прилагането на наредбата е по-доброто планиране на ресурсите на Здравната каса и гарантиране на достъпа на населението до своевременна и качествена медицинска помощ, заплащана с публичния ресурс.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..