От какъв зор бе, бай Иречек?!

Константин Иречек, графика от Ян Вилимек, 1889 г.
Снимка: архив

Онзи ден, на 3 април се навършиха 137 години от заседанието на Учредителното събрание, в което депутатите избират София за столица на Княжество България. Годината е 1879.
През същата година Константин Иречек пристига в София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение.
Иречек е добросъвестен и педантичен учен, и всекидневно стриктно си води дневник.
Ето какво той записва в дневника си на 10 ноемврий, понеделник 1879 година. Цитирам дословно. Първи  впечатления от София: криви улици с дървета, от двете страни отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село. Най-после открих площад. Наляво - едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трябва да е дворецът.
…Пред двореца - заградени заченките на някаква си градина с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като че от книга. По улиците - огромни гьолища - Българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цялата с малки знамена. Това ще да е наверно Народното събрание.
… Описаха ми какъв е парламентът. Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва не се сбили. Народното събрание - множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки
.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!