На 6 май – Деня на храбростта, в София бе проведен военен парад. Хубав беше парадът, стегнат. Както подобава на военните. Една телевизионна репортерка обаче, отразявайки събитието, задъхано съобщи, че на този парад армията ни показва цялата си военна мощ. Не знам дали това беше журналистически гаф или реално отразяване на реалните факти, но го запомних. Същевременно запомних и една друга информация – че военното министерство пак го е закъсало финансово и ще обяви поредните търгове за продажба на ненужното си имущество. А ненужното имущество представлява автомати „Калашников“, боеприпаси и дори гаубици и танкове. По тоя повод се сетих, че преди трийсетина години одеският хуморист Михаил Жванецки написа един монолог, в който си представяше как със спестени от заплатата си средства ще си купи танк и какви ще ги върши после. Всъщност нищо лошо не възнамеряваше да върши хумористът Жванецки. Само ще понаобиколи пазарите, магазините, отделни ведомства, някой и друг началник и ще си поприказва, подал глава от люка, със съответните хора за различни човешки проблеми. Но от позицията на танкист.
