На фестивал в Пезаро - събота, 18 юни, от 22 часа
публикувано на 17.06.16 в 12:55]
Диригентът Денис Власенко
Снимка: denisvlasenko.com
Ще ви предложим запис от фестивала „Росини“ в Пезаро – едноактната опера „Щастливият измамник“. Либретото на операта е от Джузепе Мария Фопа. Росини нарича творбата фарс, въпреки че Ричард Озбърн обяснява: Наименованието фарс е подвеждащо с оглед на полусериозния статут на романтична мелодрама с буфо елементи.
Първата постановка е в театър „Сан Мойсей“ във Венеция на 8 януари 1812 година и творбата получава моментален възторжен прием. До края на годината е представена в театрите в цяла Италия, в Париж и Лондон. След този триумф Росини се подготвя да създаде още три опери за същия театър. Това е третата опера на Росини. Във Венеция операта се поставя следващия сезон и в театър „Сан Бенедето“, през 1818 г. и в театър „Сан Лука“.
Все пак следващите опери на Росини („Севилският бърснар“, „Пепеляшка“, Италианката в Алжир“) затъмняват успеха на тази творба и тя потъва в забрава. През 1973 г. започва нейното възраждане първо в театъра в Карара, а след това и в Сиена, Арецо, Кастелфиорентино, и на други по-малки градчета в Италия. През 1980 г. е първата постановка на фестивала в Пезаро – дирижира Алберто Дзеда и отново през 1994 г. този път с Карло Рици на пулта. След две години е и постановката във Флоренция и в Сполето.
Историята, която случва на сцената започва в миналото. Изабела – съпругата на херцог Бертрано отблъсква ухажването на съветника на херцога Ормондо. За да си отмъсти той съобщава на господаря, че съпругата му, му изневерява. Херцогът заповядва тя да бъде умъртвена. Изабела е отведена от слугата на Ормондо Батоне на брега и вкарана в лодка, която е изоставена на произвола на вълните. Лодката стига до някакъв бряг, където младата жена е спасена от миньорът Таработо. Тя не желае да му разкрие истинската си самоличност и затова Таработо решава да я представя като своята племенница Ниса.
Действието в операта започва 10 години по-късно.
Изабела най-после решава да разкрие истината на Таработо и той я съветва да се възползва от случая и да разкаже истината на херцог Бертрандо – в момента той е в околността с антуража си, за да разучават стратегия срещу настъпващия враг. Херцогът, Ормондо и Батоне остават шокирани, когато виждат мнимата Ниса. Те решават, че това е призракът на Изабела, който е дошъл, за да си отмъсти. Жената, която не вярва на Бертрандо, разбира че все още го обича и се опитва да го доближи. Батоне е разстроен и уплашен и предлага на Ормондо да отвлекат Ниса-Изабела. Кулминацията е последната вечер, когато всеки един от героите си мисли, че неговият план ще успее – Батоне и Ормондон се надяват да отвлекат Ниса, Бертрандо се опитва да я защити, тъй като усеща дълбока привързаност към нея, Таработо разчита да събере отново двойката. На финала плановете на Ормондо са осуетени и предателят е арестуван, Изабела и Бертрандо са щастливи заедно след десет годишна раздяла, Таработо е възнаграден за своята вярност, а Батоне е помилван от Изабела.
Действащи лица и изпълнители:
Изабела – Марианджела Сичилия (сопран)
Бертрандо – Василис Кавайас (тенор)
Таработо – Карло Лепоре (бас)
Батоне – Давиде Лучано (баритон)
Ормондо – Джулио Мастрототаро (баритон)
Симфоничният оркестър Джоакино Росини дирижира Денис Власенко.
Запис от 15 август 2015 година.
събота, 18 юни, от 22 часа
Все пак следващите опери на Росини („Севилският бърснар“, „Пепеляшка“, Италианката в Алжир“) затъмняват успеха на тази творба и тя потъва в забрава. През 1973 г. започва нейното възраждане първо в театъра в Карара, а след това и в Сиена, Арецо, Кастелфиорентино, и на други по-малки градчета в Италия. През 1980 г. е първата постановка на фестивала в Пезаро – дирижира Алберто Дзеда и отново през 1994 г. този път с Карло Рици на пулта. След две години е и постановката във Флоренция и в Сполето.
Историята, която случва на сцената започва в миналото. Изабела – съпругата на херцог Бертрано отблъсква ухажването на съветника на херцога Ормондо. За да си отмъсти той съобщава на господаря, че съпругата му, му изневерява. Херцогът заповядва тя да бъде умъртвена. Изабела е отведена от слугата на Ормондо Батоне на брега и вкарана в лодка, която е изоставена на произвола на вълните. Лодката стига до някакъв бряг, където младата жена е спасена от миньорът Таработо. Тя не желае да му разкрие истинската си самоличност и затова Таработо решава да я представя като своята племенница Ниса.
Действието в операта започва 10 години по-късно.
Изабела най-после решава да разкрие истината на Таработо и той я съветва да се възползва от случая и да разкаже истината на херцог Бертрандо – в момента той е в околността с антуража си, за да разучават стратегия срещу настъпващия враг. Херцогът, Ормондо и Батоне остават шокирани, когато виждат мнимата Ниса. Те решават, че това е призракът на Изабела, който е дошъл, за да си отмъсти. Жената, която не вярва на Бертрандо, разбира че все още го обича и се опитва да го доближи. Батоне е разстроен и уплашен и предлага на Ормондо да отвлекат Ниса-Изабела. Кулминацията е последната вечер, когато всеки един от героите си мисли, че неговият план ще успее – Батоне и Ормондон се надяват да отвлекат Ниса, Бертрандо се опитва да я защити, тъй като усеща дълбока привързаност към нея, Таработо разчита да събере отново двойката. На финала плановете на Ормондо са осуетени и предателят е арестуван, Изабела и Бертрандо са щастливи заедно след десет годишна раздяла, Таработо е възнаграден за своята вярност, а Батоне е помилван от Изабела.
Действащи лица и изпълнители:
Изабела – Марианджела Сичилия (сопран)
Бертрандо – Василис Кавайас (тенор)
Таработо – Карло Лепоре (бас)
Батоне – Давиде Лучано (баритон)
Ормондо – Джулио Мастрототаро (баритон)
Симфоничният оркестър Джоакино Росини дирижира Денис Власенко.
Запис от 15 август 2015 година.
събота, 18 юни, от 22 часа
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
