Днешните български земи са част от първата европейска цивилизация

БНР Новини

През 1985 година археологът Васил Николов започва проучвания на неолитното селище в софийския квартал Слатина. Поводът – нарушен е културният пласт на древното поселение заради строителството на трамвайна линия. И на третия ден попада на останките на просторна къща, която проучва в рамките насезона. „Тогава тя се оказа най-голямата къща в Европа за VІ-то хилядолетие преди Христа. Още с началото на изследванията стана ясно, че раннонеолитното селище в Слатина е много интересно” – отбелязва днес проф.Николов, който и през този сезон работеше там. Според него, в този район се е развила част от първата европейска цивилизация. Това става с идването на население от Предна Азия – земеделци и скотовъдци. Причината да се заселят тук е най-вероятно в неблагоприятни климатични промени в края на VІІ-то и началото на VІ-то хилядолетие.

Снимка

СнимкаПреследвани от тези промени, те поемат през Егейско море към Балканите, към долината на Струма преди всичко, на Места, на Вардар – разказва археологът. – И така проникват в Централните Балкани. След това и в Източните Балкани, не бива да пропускаме и Тесалия в Северна Гърция. В този регион с течение на времето след заселването, т.е в рамките на VІ-то и V-то хилядолетие, се развива култура, която е определяна като първата европейска цивилизация. Именно тук културата на тези хора се променя, адаптира се към местните екологични условия. Тя вече е много по-различна от тази, която се изгражда по същото време в Мала Азия.

СнимкаТака, особено през каменно-медната епоха, в днешните български земи възникват много интересни центрове. Сред тях например е Провадия – най-старият солодобивен център в района на Варненските езера. В този район е и прочутият халколитен некропол с най-старото технологично обработено злато в света. Той разкрива и добре развита социална организация. За първи път в Европа се наблюдава толкова йерархизирано общество, отбелязва проф. Николов. Ето как със заселването на Балканите в края на VІІ-то и началото на VІ-то хилядолетие постепенно започва да се развива първата европейска цивилизация. Днешните български земи са част от нея.

За какви умения на древното население свидетелстват артефактите, открити в Слатина?

СнимкаХората са земеделци и скотовъдци, но това, което откриваме, и това, което ни изумява в сравнение с други селища от това време, е високоразвитата архитектура. Беше удивително през 1985 година, когато открих тази постройка, за която стана дума, на площ 117 кв. метра. Това наистина учуди специалистите, тя е изучавана в курсовете по праистория в много европейски и извъневропейски страни. Тази година обаче сред останките на най-ранното селище на това място, установихме две постройки, които са по-големи от тази, за която говоря. Едната е изцяло проучена, има площ над 140 кв.метра. Другата е по-голяма, но малки части от нея, все още остават в непроучени участъци. Тя сигурно ще има площ поне около 160 кв.метра. Изумително е, че в края на VІІ-то хилядолетие, т.е преди повече от 8 хиляди години, че тези хора са имали такива умения. Те са строили с дървени стълбове, с конструкция с глинен разтвор, с много сложен двускатен покрив, който е важен за запазването на сградата. Една от тези сгради, които проучихме през тази година, е с три равностойни помещения, всяко от които има куполна пещ, площадка за приготвяне на храна, каменна мелница и много зърнохранилища. Те са пълни с овъглено зърно. Това е в резултат от пожара, в който къщата е изгоряла.

СнимкаСпоред археолозите причините за пожара могат да бъдат социални, религиозно-митологични. Двете къщи, проучени през този сезон и тази от 1985 година са от едно и също селище. И трите са изпечени от преднамерен пожар. Разстоянието между тях е около 30-35 метра. Възможно е в неразкопаното общо пространство между тях да се окажат още два или три големи дома, най-вероятно също жертви на пожар.

Както посочва проф.Николов, има идея, която може да бъде осъществена със съдействието на Столична община и БАН. Става дума от запазените части на древното селище да бъде изграден праисторически парк. Може да се започне с възстановяването едно към едно в реални размери на голямата къща, проучена от него през 1985 година. Искам да я възстановим така, както тя изглежда от събраната информация по време на проучванията. Да не се допускат измислици. Иска ми се тук да идват деца, да видят праисторическата къща и други постройки в автентичния им вид, да влизат вътре, да видят куполна пещ, каменна мелница, дървени лежанки, зърнохранилища. Да вземат в ръцете си каменни сечива. Да добият представа за архитектурата и материалната култура на праисторията, да знаят, че българските земи са били в центъра на европейската цивилизация...

Снимки: Wikipedia




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!