За културата и физкултурата

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тази сутрин във вестника прочетох, че Бургаската районна прокуратура се е самосезирала за един случай, който предизвика много коментари. Признавам си - мислех, че това е поредното чудо, което ще трае три дни, но, слава Богу, лъгал съм се. В спортна зала треньорка се държала жестоко с 11-годишно момиченце, което сбъркало нещо в тънкостите на художествената гимнастика. Не ми се ще да описвам простотиите, които е извършила, ще кажа само, че го е направила пред очите на родителите на детето, а майката после коментирала случката едва ли не с одобрение. В подобен дух се изказали и други специалистки, и самото момиченце, и мнозина от всезнайковците в интернет. С половин уста агенцията за защита на детето обещала да провери какво точно се е случило.

Ето заради това си мисля, че не е излишно да поговорим пак за това дете и за онова, което са му причинили и ще продължават да му причиняват. Щом примирено приема агресията на треньорката, значи вече му е нанесена психическа травма. То иска да стане голяма състезателка, но за целта е готово да понесе и дърпане на уши, и шамари, и Господ знае още какъв терор. Всичко това - за да бъде на 20 години изхвърлено от залата и пуснато да се оправя само в живота навън, за който не знае нищо.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!