Дрън-дрън ярина

Снимка: БГНЕС
Една наредба прилича на морето по това, че уж ти изглежда познато, но винаги откриваш в него нещо ново. А също и по това, че винаги може да те погълне без никаква надежда за спасение. Ето защо днес без никакво притеснение ще продължа темата, за която онзи ден ви говори колежката Михайлина Павлова - за проекта, който Столичната община е предложила за обществено обсъждане.

Най-напред да кажа - много благодаря, че някой чиновник се е загрижил за спокойствието на около два милиона столичани! После да повторя колежката - че те повечето от тези неща си бяха забранени още в далечното ми детство. Дали пък на някого не му плащат, за да преписва стари забрани и да ги предлага за обществено обсъждане и за гласуване в общината? Чак след това се сетих за някои неща, които ме докараха до дълбоко недоумение.
Добре, няма да пускаме прахосмукачки между два и четири следобед. Обаче на строежа до нас майсторите ще спират ли да режат, да коват, да псуват и да вършат други строителни дейности? Кой ще спре фирмата, спечелила обществена поръчка с ниската цена, която ще расте, ако работата спира всеки ден за два часа?
Добре, ще спрат продажбите на бенгалски огън. Колкото спряха продажбите и на пиратки преди години. Ами защо не забранят и движението на каруци с малолетни и други неправоспособни водачи из центъра на европейската ни столица? Или не са ги забелязали, защото мандатът минава бързо и изборите все наближават?

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!