Парламентарният стенограф Карамфил Матев: Стенографията не е просто бутикова професия

БНР Новини

Ако сте студент, занимавате се с консекутивен превод или по друга причина ви се налага да водите бързи записки, захващайте се със стенография. Тя ще бъде ваш незаменим помощник!

СнимкаЗа магията на стенографията ни разказва председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори Карамфил Матев. По образование инженер, той превръща в своя професия увлечението си от юношеските години – бързописа. Още като ученик става републикански шампион и започва да припечелва като парламентарен стенограф. По-късно е ръководител на стенографското звено в Министерския съвет, а днес е парламентарен стенограф. Рекордът му – 180 думи в минута, е увековечен с медал от Световно първенство по стенография

Необходимостта от появата на стенографско писмо в България възниква след Освобождението през 1878 г. Тогава се свиква първото Велико Народно събрание, което приема една от най-модерните конституции в Европа – Търновската. Пренията на народните представители се записват от хора, владеещи обикновеното писмо. След възникнали спорове относно записките се взима решение и тук, като на Запад, да се въведат стенографи. Тъй като в България такъв човек няма, канят словенец, посочва Матев: 




Словенецът се казва Антон Безеншек. На базата на немската стенография на Франц Габелсбергер той вече е направил словенска и сърбохърватска стенография.

През есента на 1879 г., след като създава българската стенография, Безеншек и приятелят му Иржи Прошек стават първите стенографи в България. Те обучават на скорописа и първите българи, които навлизат в професията. Преди време Сдружението на стенографите дава тласък на инициатива за издигане на паметник на Безеншек в Словения, разказва събеседникът ми:

Оказва се, че самите словенци не познават добре Безеншек и великото му дело, тъй като по-голямата част от живота си той прекарва в София и Пловдив. В България имаме един паметник на Безеншек, който е в центъра на Пловдив. Ние влязохме във връзка с културно-просветното дружество „Безеншек“ в родното място на словенеца и днес копие на българския паметник и барелеф на Безеншек, изработен от български скулптор, има и в Словения.

Сред емблематичните фигури, владеещи бързописа, са поетите Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, който е бил парламентарен стенограф. Карамфил Матев е човекът, който с друг наш стенограф – Виолета Божкова, разчитат цялостно стенографските бележници на Яворов. Но какво представлява стенографията и я прави толкова удобно писмо?

Снимка

Стенографията представлява нова азбука с много по-кратка писмена линия. В нея се ползват също символи и съкращения – сигли, даващи възможност да се записва нормална човешка реч, или около 120 думи в минута
, – обяснява Матев.

Парламентарната стенография е отговорна професия, тъй като в парламента се коват законите. Това изисква максимална концентрация, за да не се допусне изопачаване на изказванията на депутатите. Стенографите отразяват също така и атмосферата в залата, като реплики-фитилчета, които често не влизат във фонограмите. Ето какво разказва Матев за ежедневната си работа:

Снимка

В парламента се сменяме на петнадесет минути. След като излезем от смяна, започваме да дешифрираме. Докато се извъртят нашите колеги, трябва да сме дешифрирали, набрали и проверили всичко
.

Именно на българските стенографи дължим клавиатурната подредба по БДС:

Първоначално стенограмите са дешифрирани на ръка. Първите пишещи машини, които се внасят, са на различни фирми и с различни клавиатури. Тогава стенографите от парламента се събират и изнамират единна клавиатура по БДС, която е въведена от декември 1907 г.

Някога българите са били световни шампиони по машинопис и стенография. Но днес стенография се изучава само на няколко места. Едно от тях са безплатните курсове на Сдружението на стенографите, където са убедени, че стенографията не е просто бутикова професия, но има приложение и в бъдеще.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!