Преди време Даниела Манолова, редактор в Радиотеатъра, бе поканена на католически младежки фестивал в Белозем. Тя отиде там по работа, но се върна с нещо неочаквано. Донесе силни впечатления и вълнения, които дълго пази в себе си, докато накрая ги превърна в документалния разказ „На небето е прекрасна дъга”. Това е стихче от песничка, която децата в Белозем пеят, но е и образ на място, над което сякаш наистина непрекъснато грее прекрасна дъга. Защото под нея светът изглежда такъв, какъвто трябва да бъде: усмихнат, спокоен, изпълнен с чувство за хумор, с доброта, мир и светлина. Обитават го кротки, добронамерени хора, из него щъпуркат мили и весели деца. Белозем е гостоприемно място. Даниела записа и ни разказа събуждането му, разсънването му, активната му работа, после - притихването и заспиването му. И докато слушах, ми се прииска да тръгна за там и да подишам малко от въздуха му. Изглеждаше, че Божия благословия е положена над него. Чуйте и вие! Слушането на „На небето е прекрасна дъга” не е просто приятно. То е и вдъхновяващо. Утеха и радост е да знаем, че някъде, недалече от нас, има място, където хората са открили щастието в дребничките неща. Построили са дните си върху скромност и съпричастност. Изградили са общност между земята и небето, между водата и птиците, между децата и възрастните, между себе си и другите и между всички и Бог. Не мисля, че хармонията е случайна. Напротив, тя е резултат от усилна работа. Проследявайки един ден в Белозем, Даниела Манолова всъщност ни разказва как смирението се превръща в щастие, но преди това се подковава с вярата. Търпеливо и с любов. И макар понякога да прилича на подковаването на кончетата… нали подковите после ги пазят от болката на неравните пътища.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg