Горещите и напрегнати истории, представляващи в същността си история на семейна война, война за децата на едни, някога щастливи и влюбени съпрузи, решили да се разделят, ще са все по-чест феномен. Този проблем придобива специален смисъл във времената на интензивна глобализация и миграция. В основата на билингвистичния проект на програма „Христо Ботев“ на БНР и полско радио „Захуд“ стои такъв случай. Това е случаят с децата на Тодор и Барбара Василеви, българският татко и полската майка, който стигна до обвинения в отвличане на деца и съдебна процедура за тяхното принудително връщане. Фактът, че случаят с децата на семейство Василеви беше представен едностранчиво от медиите и в двете държави, България и Полша, и беше употребен съзнателно или несъзнателно, и от медиите, и от политиците и в двете държави, дори до степен на парадоксални изблици на шовинизъм, задължи екипа да обхване историята в дълбочина и цялост, до които никой друг преди това не беше достигнал.
Mama - мама, tata - татко, история с деца на заден план е разследваща програма, направена в две държави от двама журналисти, говорещи различни матерни езици, но обединени от вкуса си към документалистиката и от предизвикателството да потърсят истината, да покажат максимално обективно не само обстоятелствата и фактите на един скандален случая, но и емоциите, които го съпътстват, като същевременно доведат съвместната разследваща дейност до обобщение. Това обобщение е важно за творческия замисъл, защото дава шанс да се опознае мащаба и характера на един феномен, който предстои да става все по-разпространен и в най-близко бъдеще, който ще се случва все по-често и който ние ще трябва да се научим да приемаме, като си изработим нов цивилизационен код, да приемаме, без това да довежда до смазващи катаклизми, психически травми на деца и дипломатически конфликти. Посланията на тази продукция са универсални и извънвременни, синхронизирани с европейската реалност, част от която сме и ние.
Съвместната билингвистична продукция на програма „Христо Ботев” на БНР и полско радио „Захуд“ с автори Цезари Галек и Даниела Манолова, продуценти Михал Францковиак (директор на полско радио „Захуд“ по време на проекта) и Паулиана Новакова (директор на програма „Христо Ботев“ по време на проекта) и звукорежисьор на българската версия Живко Марев участва като проект в конкурса за субсидиране на мултилингвистични програми, организиран от Европейската комисия в рамките на проекта Езици през микрофоните и получи една от петте субсидии. На 18 октомври 2009 фичърът беше излъчен едновременно не само в България и Полша, но и в още 16 държави, участнички в проекта. Главното изискване на конкурса Езици през микрофоните беше програмите да намират свои различни или отдалечени аудитории, „аудитории, които обикновено не се изслушват и не си говорят една на друга”.
Продуцентът Михал Францковиак:
Тази продукция ми достави огромна радост и нещо като езикова реализация. Възможността да се води на няколко езика разговор, насочен към търсене на истината в тази много сложна история, в която има замесени и деца, е нещо вдъхновяващо. Истински голямо приключение. Всички тези езици се смесваха на принципа на плетен килим, понякога по учудващ начин. С някои хора в България говорихме на английски, български, руски, ползвахме и чешки. От своя страна Даниела ползваше в Полша чешки и английски, много от диалозите с Цезари се опитваше да води и на полски. Всичко това, взето заедно, е много цветна картина. От друга страна, освен че бяха приятната част от нашата работа, езиците ни позволиха да стигнем до най-важното в тази история - истината. Защото както казва римската поговорка:
Altera pars auditur.
Да чуем и другата страна.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg