Тероризмът ли е най-новият тип война в Европа?

От Мадрид до Истанбул и от Лондон до Ница все по-често се чува въпросът дали тероризмът е новият тип война в Европа. Отговори за същността и разпространението на това явление може да намерим в новата книга „Тероризмът. Абстракции и реалности”. За разлика от повечето издания по тази тема, нейният автор подполковник д-р Петър Маринов има повече от двадесет години опит в системата за сигурност, включително участие в мисии на българската армия в Ирак и Афганистан. Според него тероризмът е новият вид война и то не само на територията на Европа. При него, за разлика от класическата война, няма спазване на никакви международни правни норми, дори напротив – стремежът е действията да се водят против правилата, тоест подходът е асиметричен.

Каква е целта на терористичните атаки в Европа?

Според мен генералната цел е нарушение на доверието в обществената система и в частност – в системата за сигурност. Това води след себе си няколко вторични ефекта – изтощаване на икономиката поради пренасочване на ресурси от други области към системата за сигурност, пораждане на необходимост от ограничаване на постигнатите вече демократични права и свободи, както и всяване на недоверие между различните етнически общности, оттам и зараждане на етническа нетърпимост. Нерядко терористичните действия водят и до промяна на политиката на цели държави.

Трудно е да се определи общият социално-психологически профил на терориста, но последните случаи открояват един нов тип.

Европеецът, имигрант второ или трето поколение, който обаче бидейки пълноправен жител на Европа, има формирано чувство за несправедливо разпределение на благата, за нееднакво отношение на обществото към него. Това най-често са младежи, израснали в една сравнително капсулирана среда – предпоставка за тяхната радикализация, като в същото време са податливи на манипулация. Това поставя изключително голям въпрос пред системата за сигурност, защото е почти невъзможно да бъдат идентифицирани.

Голяма роля за радикализацията им играят социалните мрежи и дори медиите, които волно или неволно се превръщат в много мощен инструмент в ръцете на терористичните организации за всяване на масов страх и недоверие.

Възможност Европа успешно да се противопостави на тази асиметрична заплаха подп. Маринов вижда в изграждане на гъвкава система за сигурност, интеграция на капсулираните общности, засилване на ролята на формалните религиозни институции, адекватна кампания по отношение на демократичните ценности на съвременното общество.

Образование, образование и пак образование. В Афганистан съм разговарял с религиозни офицери, които са споделяли, че талибаните успяват да привлекат толкова много млади момчета именно поради ниската им образованост. Ако един млад човек е грамотен, той сам ще прочете какво пише в светите книги и няма да има нуждата някой да му ги преразказва.

В тази променлива среда съществуват ли външни или вътрешни заплахи за националната ни сигурност?

Заплаха за целостта на държавата няма. Но самата цел на тероризма – да урони устоите на обществото и доверието на гражданите в институциите, само по себе си е заплаха за националната сигурност. У нас са предприети конкретни действия. Преди няколко дни (на първо четене в парламента) беше приет законът за противодействие на тероризма. Предполагам, че в бъдеще той ще се доусъвършенства, но е много добро начало именно по отношение на формиране на такава система за сигурност, която притежава качества като гъвкавост и способност за противодействие на асиметрични заплахи.