Страданието да не обичаш

Адът – това е страданието да не можеш вече да обичаш.
Достоевски

„Всеки пред всички за всичко“ е радиодраматизация по откъс от романа „Братя Карамазови“. Автор на драматизацията и постановката е Илия Атанасов, наш скъп колега, който преди време ни напусна, но остави прекрасни радиопроизведения във фонда на Радиотеатъра. Спомням си с колко любов и вдъхновение работи по „Всеки пред всички за всичко“ – драматизация по Книга Шеста от романа „Братя Карамазови“ – „Руският монах“. Вечната тема на гиганта на руската мисъл и литература Достоевски за престъплението – страданието – изкуплението тук е претворена чрез образа на стареца Зосима, самото негово битие я съдържа и особено разказа му за тайнствения му посетител.
Фьодор Михайлович Достоевски – бедно детство, военно училище, смъртна присъда, фалшива екзекуция, каторга, дълбоки прозрения и преобразяване, литературна дейност, болести, трудно и объркано битие, много, много писане и особена кулминация в последните петнайсет години на живота му, когато между 1865 и 1880 създава т.н. „Велико петокнижие“ – „Престъпление и наказание” (1865-1866), „Идиот” (1867-1869), „Бесове” (1872), „Юноша” (1875), „Братя Карамазови” (1879-1880). Умира през 1881 г. Остава огромното му творчество, в което движеща сила е милостта, състраданието и любовта към всеки човек. Типично руско. Вселенски значимо. Едва ли има друг автор, който да е надникнал до такива дълбочини и с такива детайли в човешката психика. Знаменателна е мисълта му, че любовта е да видиш човека такъв, какъвто Бог го е замислил. Битката между доброто и злото, между светлата и тъмната ни страна е негов основен творчески двигател. Трудният път на всеки от героите му до добротата и истината винаги преминава през страданието и винаги грехът трябва да бъде изкупен, за да се постигне мир и хармония. Вярата в Бога е силата, която може да задържи човека в този живот и да го осмисли. А смисълът (по Достоевски) проповядва и старецът Зосима: „Докато не станеш наистина всекиму брат, няма да настъпи братството“. И ако великият мислител е прав, че всеки пред всички и за всичко е виновен, то е тъкмо заради липсата на любов, която създава илюзорния така зле подреден свят, в който свикнахме да приемаме голямата лъжа, че можем да живеем заедно, без да сме братя – за истина.

Ден преди Бъдни вечер, слушайте „Всеки пред всички за всичко“ – подходящото време да стигнат до сърцата ни думите на Достоевски, изречени чрез героя му Зосима: „Братя, не бойте се от греха на човека, обичайте човека и в греха му, защото това подобие на божеска любов е връх на любовта на земята. Обичайте всякое създание Божие – и цялото, и всяка песъчинка. Всяко листенце, всеки лъч Божи обичайте. Обичайте животните, обичайте растенията, обичайте всяко нещо. Ако обичаш всяко нещо, тайната Божия ще постигнеш в нещата.“

Приятно слушане!