Изтокът и Западът във всеки човек

Един композитор и автор на акустични инсталации, един медицински лаборант с живот, прескачащ между две държави, и куп епизодични гласове от автобуса Берлин-Прага-София създават двете контрастни и паралелно развиващи се истории на това аудио повествование за връщане-отиване-пътуване- преминаване през граници. Годината на действие е 1997.

Автобусите играят важна драматургична роля, и като буквални, и като метафорични места на действието в епизод 5 на документалния сериал Берлин. През онази 1997 те са знак за пресичане през света, което се консумира на малки стъпки, с много перипетии, бавно, вторачено в изнизващия се зад стъклата на прозорците пейзаж, много търпеливо.

Идеята за посоките, границите, чуждите и родните езици в една пъстра и далеч не гладко функционираща действителност са провокирали авторите на фичъра да се опитат да обхванат нейния аудио образ и с повествователни, и с акустични, и с отстранено-наблюдателни сцени. Хочу домой осмисля и централната идея на сериала, заложена в заглавието, като добавя и финално философско отдалечаване.

Колкото повече се отдалечаваме от важната дата 9 ноември 1989 и консумираме всичките онези разнообразни варианти на бъдеще, които в онази прословута нощ са имали само един конкретен образ на отворен път към света през съборената ограда, толкова по-ясно е усещането ни за смисъла на предоставените възможности. И някъде на края на опашката на всичките тези безброй много възможности се е отворил и шансът две начинаещи фичър мейкърки в паузите на натоварената си работа като фестивално жури да регистрират с включените си микрофони автентичния звук на наскоро отворения свят.

22 години по-късно последният епизод на сериала Берлин ще бъде повторен в събота, от 19.30.