Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сбогом, Марис Янсонс…

Марис Янсонс
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В предаването „Неделен следобед“ на 8 декември звучаха фрагменти от последните концерти на симфониците на Баварското радио под палката на големия латвийски музикант Марис Янсонс, който напусна този свят в нощта на 30 ноември срещу 1 декември. 

В списъка на най-великите диригенти на съвремието Янсонс винаги е заемал едно от първите места. Всъщност, в първите десетилетия на настоящия XXI век той често бе определян като най-забележителния жив диригент. Веднага след тъжната вест пианистът Денис Мацуев написа в социалните мрежи: „Отиде си един от най-гениалните и добри хора на този свят. Марис Янсонс. Отиде си епоха, отиде си легенда…“. Гениален и добър – като че ли пианистът е намерил двете най-точни прилагателни за Янсонс. Онези, които са имали щастието да го познават, казват, че е притежавал две най-важни качества: изключително прецизен на пулта и винаги добър и човечен към музикантите, с които работи. Свидетелстват, че е съчетавал висока интелигентност с особено обаяние и фина, внимателна деликатност към околните, дори към непознати – към хора, с които се среща за пръв и последен път. Доста необичайно за артист, възторжено аплодиран от милиони, още повече за диригент – професия, която свързваме преди всичко с понятия като авторитарност и сила. Но Марис Янсонс беше изключително силен. И разбира се, невероятен авторитет. И казваше, че ако един диригент не може да хване оркестъра в юмрука си и да го задържи до финала на концерта, колкото и талантлив или ерудиран да е – това не е диригент. Янсонс беше изумителен диригент. Той бляскаво моделираше звука на оркестрите. Намираше най-точните нюанси и детайли в най-сложните партитури. В неговите интерпретации музиката на Чайковски и Рахманинов, Шостакович и Прокофиев, Малер и Рихард Щраус се превръщаше не само в източник на удоволствие, а и на познание. Марис Янсонс беше от онези малцина избрани – една малка шепа хора в този свят, които не отричат удоволствията, но страстно се стремят към познание!

Марис Янсонс
В месеците преди да си отиде, той отказа доста ангажименти. Говореше се, че лекарите категорично са му забранили да работи, но големият музикант остана верен на „своя оркестър“ – Баварското радио. Състав, изумяващ преди всичко с великолепното качество на своя звук, което именно Янсонс умееше да моделира. В интервю за колегата Александър Курмачов, публикувано миналата есен в сайта belcanto.ru, на въпроса какъв е най-големият проблем на съвременните оркестри, Янсонс казва, че това е запазването на самобитното звучене на всеки отделен състав: „Звуковият стил е сложна материя. Тя лесно се губи в преследването на популярност“.

„Но Вие самият заставяте Виенските филхармоници да се отказват от своя елегантен буржоазен стил и да звучат като руски оркестър: с болка, неврастеничност, рисковани моменти в динамиката?“ – казва журналистът.

„Е, защо сравнявате Виенските филхармоници с „общото средно ниво“. Виенската филхармония е нещо съвсем друго. Такива състави са едва четири в света (освен виенчани, това са Берлинската филхармония, Концертгебау и моят оркестър на Баварското радио): но това са не просто музиканти, които са учили, учили, а сега седят по пултовете и печелят пари. Това са артисти в същността си: те са отворени за всяка настройка, могат да изсвирят каквото искате и както искате. Разбира се, ако някой ги помоли да свирят, стоейки на главите си, едва ли ще се отнесат с разбиране, но еластичната им възприемчивост на моите диригентски идеи е чисто художествено качество, с тях може да се направи всичко. Главното е да ги увлечеш, да ги убедиш, че именно твоето виждане за звученето на тази нотна завъртулка е способно да накара партитурата да заблести. Музикантите рядко отказват такова сътрудничество. Дори ако на първо време то е неудобно“.

Епохата „Янсонс“ в Мюнхен започна през 2003. Година по-късно, на 1 септември 2004 той стана главен диригент и на Концертгебау – Амстердам, където наследи Рикардо Шайи. В продължение на 11 години оглавяваше двата световни оркестъра паралелно. В интервюта споделяше, че се опитва да не повтаря програмите на единия и другия състав, но като главен диригент на два състава с такова равнище, няма никакво право да отстоява собствените си интереси и да се отказва например от симфония на Брамс в Мюнхен, ако току-що я е изпълнил в Амстердам. „Длъжен съм да забравя напълно за своите интереси и да служа на двата оркестъра еднакво“ – казваше Янсонс. „Не е лесно, непрестанно работя като роб – трябва да преодолея невероятно количество репертоар… Слава богу, в живота си съм издирижирал вече почти всичко, но все пак ми се налага да повтарям…“.

Марис Янсонс
Решението му да напусне Концертгебау в края на сезона 2014-2015 дойде като доста неприятна изненада за Амстердам, въпреки подновените опасения за здравето му. Появиха се спекулации по повод приключването на договора на Саймън Ратъл в Берлин, но Янсонс ясно даде да се разбере, че смята да остане само в Баварското радио. Причината не беше точно творческа. Янсонс бе сред най-енергичните участници в кампанията за изграждане на нова зала за Баварските радиосимфоници. Да изостави оркестъра насред дългогодишната борба за нова концертна зала от световна класа в Мюнхен би било предателство – поне според Марис Янсонс… През февруари 2015 град Мюнхен и щатът Бавария обявиха, че няма да има нова зала, по-скоро съществуващата в културния център Gasteig (с прословутата си лоша акустика, която Баварското радио дели с Мюнхенската филхармония), ще бъде реновирана. В крайна сметка бяха договорени планове за изграждане на нова зала в източната част на Мюнхен, която трябва да отвори врати през 2024 – и Янсонс удължи договора си с оркестъра до същата година. 

Марис Янсонс вярваше в каузите и работеше за тях. Всъщност – за една кауза. Тази на Музиката. Тя бе не просто цел и смисъл, Музиката бе над всички и всичко в съществуването му. И тя му се отплащаше за пълното себеотрицание и жертвоготовност – затова бе толкова могъщ на пулта. Всъщност, той можеше да си отиде още преди 23 години – през април 1996, когато получи тежък инфаркт на същия този пулт, докато дирижираше финала на спектакъл на „Бохеми“ в Осло. Доколкото ми е известно, успяха да го спасят само заради щастливата случайност, че в залата е присъствал опитен лекар, който е оказал правилната първа помощ. В противен случай Марис щеше да повтори съдбата на именития си баща – Арвид Янсонс, който почина на концерт през 1984, дирижирайки оркестър Хале от Манчестър. След случая обаче той се отказа от американския си ангажимент в Питсбърг, защото дългите презокеански полети сериозно застрашаваха живота му. Живот, посветен на две неща: музика и труд. Марис Янсонс казваше: „Цял живот безумно се трудя. Това е моето кредо и моят морал… Винаги всичко съм правил сам. Баща ми не се е обръщал за помощ никога към никого. Това изработи в мен колосални положителни качества“.

Сбогом, Марис Янсонс! Нека пътят ти в отвъдното е лек, светъл и красив.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епохата Константин Илиев

Той е творец, чието присъствие на музикалния ни небосклон през втората половина на XX век е определяно като поява на метеор, като изключително явление, като епоха. И това признание идва не само от почитателите, приятелите и съмишлениците, но и от онези, които влизат в открита колизия с него, независимо дали тя е на естетическа или..

публикувано на 18.06.24 в 09:36

Помните ли певеца Атанас Панайотов?

През месец април предаването "Портрети" представи творческата история на певеца Атанас Панайотов– един от популярните изпълнители на песни от Шуменско от втората половина на миналия век, концертирал с певци като Мита Стойчева, Борис Машалов, Йовчо Караиванов, Соня Кънчева и много други. Атанас Панайотов е роден е в с. Янково, област Шумен през..

публикувано на 17.06.24 в 12:41

Китарният ас Ингви Малмстийн отново у нас

Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И Чешката – с хор. "Фендер Стратокастър". Ферари. Ейприл. Пловдив, 2024 година. Пръстът на Съдбата е свързал по невероятен начин тези хора, места, събития, за да ни срещне на живо с китарния Бог, написал със златни букви Библията на неокласическия хеви метъл. Повелителят на струната нарича..

публикувано на 17.06.24 в 12:01

Монтеки и Капулети кръстосват шпаги на оперната сцена в Лиеж

Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата опера на бележития сицилиански майстор вижда бял свят по време на карнавалния сезон във Венеция през 1830 г. Белини написва творбата само за шест седмици, изпълнявайки спешна поръчка на импресариото..

публикувано на 16.06.24 в 08:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 юни 2024 г.

16 юни 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Missa Solemnis (Тържествена меса) в Ре мажор, оп. 123. Изпълняват Луси Кроу (сопран), Ан Халенберг (мецосопран), Джовани Сала (тенор), Уилям Томас (бас), хор Монтеверди и Революционен и романтичен оркестър. Диригент Джон Елиът Гардинър. 4.14 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио в Си..

публикувано на 15.06.24 в 12:05