Кое прави един филм култов

Каква луда алхимия е нужна, за да превърне един посредствен или направо ужасен филм в любимо заглавие, обединяващо малка, но запалена група почитатели? Разбира се, че увенчаването с култов статус. Добре дошли в щастливата територия на тоталните провали, които са получили втори шанс и са се възползвали от него подобаващо, превръщайки се в куриозните феномени на киноисторията. 

Класическият пример тук е The Rocky Horror Picture Show от 1975 г. Филмът, който служи за определение на термина Sleeper hit (спящ хит) – обявен за провал при премиерното си излъчване, прекарва половин година в кинематографското чистилище, след което вместо да потъне в забравата, както много други, започва да се изчаква по стръмната стълба на популярността чрез нощни прожекции, които събират все повече и повече изтръпнали почитатели, облечени като героите от филма и вживяни в персонажа си. 

Те си подхвърлят цитати от лентата и ги рецитират, докато го гледат за 16-и, 28-и или 37-и път и полека-лека формират нещо като общност около филма, който иначе би потънал в прашните филмови хранилища.

"Трябва да внимаваме да не прекалим с думата "култ" и да не я обезсмислим. Някои са склонни да провъзгласят "Междузвездни войни" за култ заради масата нахъсани почитатели и развитата субкултура, обаче култ трябва да съществува в първоначалния смисъл на думата – като благоговеене пред някакъв образец на ниската култура, основан върху идеята за нарочна пресиленост, ирония, подривност и трансгресия." – казва Майкъл Блайт, който програмира култовата секция на Лондонския филмов фестивал. Вселената на "Междузвездни войни" със сигурност предлага множество открития, но няма да видите клуб на зомби мажоретки или обсебени по Звездата на смъртта травестити.

В този алтернативен канон влизат различни заглавия – от "Магьосникът от Оз" – изтръгнал огнена страст у зрителите дълго след като филмът вече не се показва по кината, до El Topo (Къртицата) на чилийския режисьор Алехандро Ходорковски, халюциногенно пътуване, нещо като ейсид-уестърн, както и палавата френска софткор класика "Емануела".

Разбира се, култът върви с посещение на прашни салони, с изтъркани седалки и излинели плюшени завеси, остатъци от по-добри дни, но най-важното за приемането на един филм в култовата лига, разбира се, са зрителите, също е важно да има обмен на заглавия между различните субкултурни групи – пънкари, гей клубове, рокабили и готик.

През 90-те маркетолозите откриват чара на етикета "култово" и започват да го лепят върху какво ли не, обезсмисляйки значението му по този начин.

Има различни виждания кой филм можем да определим като култов – дали само нискобюджетна лента, непроизведена от големите студиа и натъкнала се на критически отпор и подигравки при премиерата си, или дефиницията включва и ленти, които хем се харесват на специалистите и широката публика, хем привличат запалени синефили, които разнищват всеки елемент от филма кадър по кадър – такива са например "Големият Лебовски", "Мементо". Тарантино е пример на режисьор, който умело работи с тропите на култовото кино, създавайки филми, привличащи успех и мейнстрийм слава. 

"За мен култовите филми са онези, които по някакъв начин излизат от шаблона, казва иранският режисьор Бабак Анвари, можеш да ги намериш навсякъде. Още повече, локацията е важна и с нея се променя разбирането кое е култ и кое не. Той е отрасъл в Иран, където почти всеки западен филм е бил обявяван за "култов", понеже огромната част от тях са били забранявани. Имахме видеодилъри, които идваха на вратата ти и отваряха куфарчетата с видеокасетки. Беше като да си купуваш нелегална вещества. Така че кажи-речи всеки западен филм, който съм изгледал през 80-те и 90-те, имаше този особен статут, даже мейнстрийм заглавия като "Титаник". Интересно е да си представим как в някое мазе някъде из Иран през 90-те е имало ъндърграунд клуб фенове на "Титаник", пълен с драг кралици, нахлузили корсети като Кейт Уинслет.

Възможно ли е нарочно да направиш култов филм?

"Не – категорични са авторите, чиито филми по един или друг начин са били отличени. Най-малкото статутът не се определя от жанра на филма или съдържанието му, а изцяло от публиката. В голяма им част култ филмите са бокс-офис провали, наругани от критиката, които се прераждат за нов живот, благодарение на малка група отдадени фенове.

"Култовото кино е чудесен начин хората да се обединяват, казва Анвари. Има нещо наелектризиращо в това да си смятал, че си единственият затова пък запален фен на даден филм, а да откриеш, че и други споделят перверзната ти любов към заглавие от типа на The Toxic Avenger ("Отровният отмъстител"), което се приема като боклук. Има нещо овластяващо в това преживяване."

По материали от BBC Culture, Dangerous Minds и др.