Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (отляво надясно)
Снимка: Михаил Михайлов

Радиотеатърът с удоволствие ви представя „Звезда без име“ от Михаил Себастиан.
Превод: Огнян Стамболиев.
Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев, Николай Антонов, Милена Кънева и Митко Новков.
Режисьор: Христо Симеонов - Риндо.

Думи на преводача:
„Срещата ми с този интересен автор стана през далечната 1966 година, когато на нашите екрани се появи френско-румънската екранизация на най-известната му пиеса „Звезда без име”. Филмът имаше голям успех заради участието на звездата Марина Влади, бих казал идеалната изпълнителка на главната роля – на безгрижната светска красавица Мона, която среща, макар и за кратко, истинската любов. След десетина години видях руската екранизация на актьора Михаил Козаков с прелестната Анастасия Вертинския, а след това и сръбската с известната Милена Дравич. През 80-те години имах възможността на видя и другите две пиеси на Себастиан – „Игра на ваканция” и „Последният час” на сцената на Националния театър в Букурещ. Така се влюбих в неговия театър и реших да преведа пиесите му. А за мен преводът е „родство по избор”. Нещо повече – през 1985 година написах либрето за опера по „Звезда без име” и го предложих на най-значимия ни оперен автор, Парашкев Хаджиев, който се въодушеви от лириката и поезията в него и написа опера със същото име, която бе представена с успех от Софийската опера на 26 ноември 1985 година под музикалното ръководство на големия оперен маестро Борис Хинчев. Трийсет години след това се обърнах и към белетристиката на Михаил Себастиан.

Кой е Михаил Себастиан? Истинското му име Йосиф Хехтер и е роден под знака на Везните на 18 октомври 1907 година в крайдунавската Браила в еврейско семейство. Често е казвал, че е „дунавски евреин от Браила”. Завършва гимназия в родния град, после право и философия в Букурещкия университет. След това прави неуспешен опит да защити докторантура по юриспруденция в Парижката Сорбона. Завръща се в Румъния, в Букурещ и работи като секретар в голяма адвокатска кантора. Започва да пише за печата. Открит е и насърчен от своя преподавател, прочутия през годините между двете войни, философ и публицист, Нае Йонеску (1890-1940). Отначало монархист, а след това легионер, започва да сътрудничи активно на седмичника за култура, философия и политика „Кувънтул” (“Дума”), където се среща с Мирча Елиаде, един от бъдещите си приятели, а също и с поета Лучиан Блага и белетриста и драматурга Камил Петреску. Пише за творчеството на Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Андре Жид. Става известен със своите статии, коментари, рецензии, но с приемането на антиеврейските закони в Румъния му бива забранено да публикува под своето име и да работи и като адвокат. Първата му пиеса – „Игра на ваканция” (1938) е забранена,`а втората – „Звезда без име” (1944) е представена с псевдоним. Третата вижда светлините на рампата през 1946 г., след смъртта му.

На 29 май 1945 година, в Букурещ, по пътя за залата на Фондацията за култура, където е поканен да изнесе публична лекция за Балзак, тридесет и седемгодишният Михаил Себастиан загива, прегазен от камион.

Неголямо по обем, но силно и интересно е литературното творчество на този автор. Дебютира двадесет и петгодишен, през 1932 г., с малка книга – „Фрагменти от една намерена тетрадка”. След нея, през същата година публикува малкия роман „Жени”.
Огнян Стамболиев

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей..

публикувано на 31.05.20 в 09:00

Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно,..

публикувано на 29.05.20 в 10:45
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре замаскирано убийство, което иска да спре построяването на увеселително заведение на брега на..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв. Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама..

публикувано на 23.05.20 в 09:15