Бунтът на смирената

Когато четем Достоевски, усещаме от колко много поделементи е съставен човекът и сякаш Достоевски е авторът в световната литература, който е успял да ги обхване. Самият писател се състои от много трагични съдби – каторга, болести, зависимости, хищни издатели, дългове, нещастни любови, загуба на деца, величав, огромен литературен талант.

Повестта „Кротката“ кротко, смирено се вписва в сложните душевни лабиринти на човешката природа, които Достоевски надлъж и нашир преброжда в цялото си творчество. Провокация за написването ѝ е репортаж във вестник за шивачка, която се самоубива, като скача от покрива на сградата, в която живее. Самоубийства е имало и ще има. Тази жена обаче остава завинаги интерпретирана в литературата, защото скача, прегърнала икона на Света Богородица – факт, който поразява Достоевски. „Тази икона в ръцете ѝ – пише той в „Дневник на писателя“ – е странна и нечувана още черта в самоубийството! Това е някакво кротко, смирено самоубийство. Тук дори видимо не е имало никакъв ропот или упрек: просто – вече не трябва да се живее, „Бог не иска“, и умряла, след като се помолила“.

Жената – прототип на Кротката, е сложила край на живота си заради безпаричие, а в повестта „Кротката“ Достоевски надгражда и нажежава до яркочервено линията на смирението, доведено до бунт, защото може да оцелее без всичко друго, но не и без любов. Типично руско. Вселенски значимо. Точно като знаменателната му мисъл, че любовта е да видиш човека такъв, какъвто Бог го е замислил. А „Кротката“ добавя още един детайл – освен да го видиш, и да заживееш с Бога в другия човек. Обратното е заплаха за същността на самия живот.

Радиодраматизацията на повестта „Кротката“ е великолепно интерпретирана от артистите Илия Добрев и Петя Силянова и от режисьора Петър Дамянов.