Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Румен Гълъбинов: Буферите в Бюджет 2021 не са достатъчни

Намаления на ДДС на храните и на лекарствата предлага икономистът

Снимка: архив

След тридневни дебати през седмицата окончателно бяха приети в парламента текстовете на държавния бюджет за 2021 г. Данъчно облекчение от 450 лева ще могат да ползват семействата с едно дете догодина. Това решиха окончателно депутатите с промени, направени през преходните и заключителните разпоредби. За две деца в семейния бюджет могат да останат 900 лева, а за три – 1350 лева, които отново са 10% от приспадната данъчна основа. Въведеното по-голямо данъчно облекчение ще влезе в сила за данъчната кампания през 2022 г. Така през март 2021-ва ще се ползва досегашният вариант на отстъпката, която е до 20 лв. за едно дете на година. С текстовете в бюджета за догодина бяха одобрени и помощи за домакинства с доход на член от семейството до 410 и до 510 лева. В края на дебатите бяха отменени и спорните текстове за бързите кредити, които се оскъпяват двойно при просрочие. 

Финансовият министър Кирил Ананиев заяви във финалната си пледоария, че финансовата рамка за догодина отговаря на нуждите на ситуацията и подчерта, че са осигурени повече за здравеопазване, образование и социални дейности. "Бюджетът за 2021 година дава ясен хоризонт за реализиране на политики и мерки. В него има предвидени достатъчно буфери и следващото правителство ще може да го изпълни, независимо от политическата конфигурация."

Темата коментира икономистът Румен Гълъбинов в "Нашият ден":

Румен Гълъбинов – сн. Ани Петрова"Бюджет 2021 бих го разгледал и като кризисен, а и като бюджет на предстоящо възстановяване. По различни оценки се дава до края на март да продължи усложнената здравна обстановка, свързана с Covid-19. В същото време СЗО предупреди наскоро, че ако политическите  управления в Европа не предприемат необходимите мерки и не се поучат от азиатските държави, може да имаме и трета вълна на пандемията – в началото на следващата година. Към момента рецесията, която обхвана глобално икономиката, в частност и българската, се развива с колебливо възстановяване, като имахме значителен спад (дълбоко дъно) в средата на 2020-а, сега в края на годината вероятно също ще има такъв спад. Надяваме се поне второто тремесечие на следващата година да почнем да излизаме на положителна територия като ръст на БВП

Струва ми се, че т.нар. "буфери" не са достатъчни. На нас ни трябват още близо 1 млрд. лв. в Бюджет 2021 допълнителни да се предвидят като възможни държавни разходи – те могат и да не бъдат направени, но трябва да бъдат резервирани като буфер. Защото би могло да се получи рецесия с двойно или тройно потапяне."

"Би ми се искало в измененията на ДДС да бяха предложени намаления на ДДС на храните и на лекарствата. Защото дори и сега – в локдауна – единствените, които непрекъснато ще продължат да работят, са хранителните стоки и аптеките. Там ще се извършва големият търговски оборот. И едно такова намаление на ДДС (напр. 9%) ще подейства осезателно за облекчение на потребителите, за да направи и цените по-достъпни, ще увеличи вътрешното търсене и потребление, за да протича паралелно и един процес на възстановяване. Това ще бъде добре и за българските производители на храни и лекарства, както и на търговците. Освен това – да се вдигне прагът за регистрация по ДДС."

Гълъбинов даде за пример намалението на данъците в съседните държави – Румъния и Гърция. Икономистът акцентира и върху предвидените европейски инвестиции за високотехнологични компании и цифровата трансформация, както и за необходимостта от дигитализиране на държавното управление и готовност със стойностни и добри проекти. 

Чуйте повече в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55

"Чистота или смърт" – откровен киноразказ за зависимостите

Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..

публикувано на 27.11.24 в 09:54

От професионализъм до безсилие: Когато дори добрите полицаи не могат да помогнат

В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..

обновено на 27.11.24 в 09:37
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15